Ако заседателите не бяха изолирани, Рор би призовал още трима свидетели — един да обсъди психологията на рекламната дейност, един специалист по проблемите на пристрастяването и един, който подробно да опише използването на инсектициди и пестициди в тютюневите плантации.
Но заседателите бяха под ключ и Рор разбираше, че е време да спре. От пръв поглед личеше, че с тия хора в ложата шега не бива. Слепец. Чудак, който се занимава с йога по пладне. Две стачки досега. Непрекъснати претенции. Порцелан и сребърни прибори. Бира след заседанията за сметка на данъкоплатците. Обществени контакти и лични посещения. Съдията Харкин вече нямаше и миг покой.
Без съмнение случаят се оказваше необичаен за Фич, който бе притиснал и подкупил повече съдебни заседатели от който и да било друг в историята на американското правораздаване. Както винаги, преди процеса той заложи познатите капани и събра немалко кирливи ризи. Машинациите му вървяха безупречно. Само един пожар досега. Никакви побоища, никакво насилие. Но Марли бе променила всичко. Чрез нея имаше шанс да купи присъдата — зашеметяваща присъда, която да опозори Рор и да подплаши алчните адвокати, кръжащи наоколо като лешояди над мърша.
Това бе най-големият цигарен процес, адвокатите на ищеца хвърляха милиони за него, а милата мъничка Марли можеше да поднесе присъдата на тепсия. Фич вярваше, че е така, и мисълта го изгаряше. Мислеше за това всяка минута, дори и в съня си.
Но без Марли Фич изобщо не би могъл да заспи. Всичко бе в полза на ищеца — времето, мястото, съдията, настроението на заседателите. За девет години машинации Фич никога не бе виждал по-опитни експерти. Колкото и да мразеше Рор, трябваше тайно да си признае, че тъкмо такъв адвокат може да забие нож на тютюневия бранш.
Една победа срещу Рор в Билокси би сложила невидима преграда срещу бъдещите процеси. Това можеше да спаси цялата индустрия.
Когато преценяваше бъдещото решение на заседателите, Фич винаги започваше от Рики Колман заради аборта. Гласът й му бе вързан в кърпа, макар че тя още не подозираше. След това добавяше Лони Шейвър. После полковник Херера. С Мили Дюпри нямаше да е много трудно. Консултантите смятаха, че Силвия Тейлър-Татьм е буквално неспособна на състрадание, а освен това пушеше. Но не знаеха, че тя спи с Джери Фернандес. Джери и Истър бяха приятели. Според Фич тримата — Силвия, Джери и Николас — щяха да гласуват еднакво. Лорийн Дюк седеше до Николас и често ги виждаха да си шушукат по време на заседание. Фич предполагаше, че тя ще послуша Истър. А ако Лорийн го стореше, щеше да я последва и другата цветнокожа — Ейнджъл Уийз. Засега Уийз си оставаше пълна загадка.
Никой не се съмняваше, че Истър ще окаже решаващо влияние при финалните спорове. След като вече знаеше за двете години на Николас като студент по право, Фич бе готов да се обзаложи, че това е станало достояние на всички в ложата.
Не можеше да предскаже как ще гласува Хърман Граймс. Но разчиташе на него. Също и на Филип Севил. От Гладис Кард не се боеше особено. Тя беше стара, консервативна, и вероятно щеше да се възмути от претенциите на Рор за двайсетина милиона.
И тъй, Фич разполагаше с четирима заседатели, а може би и с петима, ако се брои Гладис Кард. Хърман Граймс можеше да мине и към единия, и към другия лагер. Севил вероятно отпадаше — щом толкова се прехласваше по природата, сигурно мразеше тютюневите компании. Оставаше Истър с петимата около него. За присъда всяка от двете страни трябваше да получи девет гласа. Иначе съдията Харкин би бил принуден да обяви, че процесът е приключил без съдебно решение. Но такъв вариант оставяше вратичка за нов процес, а точно сега Фич не искаше това да се случи.
Тълпите от прависти, психолози и консултанти рядко бяха на едно мнение за каквото и да било, но този път единодушно предсказваха, че категорична присъда с дванайсет гласа в полза на „Пинекс“ ще сложи край на всички подобни искове поне за десет години напред.
Фич бе решил да си осигури такава присъда на всяка цена.
В понеделник вечер настроението в кантората на Рор се разведри. Нямаха повече свидетели и напрежението временно спадаше. В заседателната зала отвориха няколко бутилки отлежало уиски. Рор пиеше минерална вода и гризеше солени бисквити.
Бяха прехвърлили топката на Кейбъл. Нека неговите хора се потят няколко дни със свидетели и документи. Рор трябваше само да реагира и да задава коварни въпроси, вече десетки пъти бе гледал записи от предварителните показания на всички вражески свидетели.
Специалистът по заседателите Джонатан Котлак също пиеше само вода и разговаряше с Рор за Хърман Граймс. И двамата смятаха, че са го убедили. Разчитаха на Мили Дюпри и онзи чудак Севил. Херера ги плашеше. Тримата чернокожи — Лони, Ейнджъл и Лорийн — несъмнено бяха на тяхна страна. В края на краищата, това бе борба на един дребен човечец срещу могъща корпорация. Много ясно, чернокожите щяха да го подкрепят. Винаги така правеха.