Истър бе ключова фигура — той водеше заседателите и всички знаеха това. Рики щеше да го последва. Джери му беше приятел. Силвия Тейлър-Татъм беше пасивна и щеше да се присъедини към мнозинството. Както и Гладис Кард.
Трябваха им само девет гласа и Рор вярваше, че ги имат.
25
В Лорънс детектив Смол изпробва търпеливо всички възможни нишки, без да стигне доникъде. Вечерта в понеделник заседна в „Мълиган“, където изпи огромно количество бира, бъбрейки със сервитьорките и студентите, но не изкопчи от младежта нищо освен подозрителни погледи.
Рано на следващата сутрин той предприе поредното посещение. Жената се казваше Ребека и през последната си студентска година бе работила в „Мълиган“ заедно с Клер Клемънт. Според осведомен източник, открит от шефа му, по онова време двете били приятелки. Смол я откри в банката, където работеше като управител. Представи се смутено и веднага събуди подозренията й.
— Не сте ли работили преди няколко години заедно с Клер Клемънт? — запита той, като прелистваше бележника прав пред бюрото й, защото тя също стоеше права. Нямаха определена среща, а личеше, че жената е много заета.
— Може би. Кой се интересува? — отсече Ребека със скръстени ръце и леко сведена настрани глава, без да обръща внимание на звънящите телефони. За разлика от него тя бе облечена елегантно и напълно владееше положението.
— Знаете ли къде е сега?
— Не. Защо питате?
Смол повтори изтърканата история. Не разполагаше с друга.
— Ами, вижте, тя е между евентуалните съдебни заседатели за един голям процес и моята фирма получи задача да проучи внимателно нейното минало.
— Къде ще се води процесът?
— Не мога да ви кажа. Работили сте заедно в „Мълиган“, нали така?
— Да. Беше отдавна.
— Откъде е тя?
— Какво значение има?
— Право да си кажа, и аз се чудя. Просто ми връчиха списък с въпроси. Проверяваме я и нищо повече, разбирате ли? Знаете ли къде е родена?
— Не.
Въпросът бе важен, защото следата на Клер започваше от Лорънс и веднага изчезваше.
— Сигурна ли сте?
Тя извъртя глава на другата страна и се вторачи в досадника.
— Не я знам откъде е. Когато се запознахме, работеше в „Мълиган“. И пак там я видях за последно.
— Случайно да се е обаждала напоследък?
— От четири години не съм я чувала.
— Познавахте ли Джеф Кер?
— Не.
— С кого дружеше тя в Лорънс?
— Нямам представа. Вижте какво, много съм заета, а вие ми губите времето. Не бяхме чак такива приятелки с Клер. Симпатично момиче и тъй нататък, но просто не бяхме близки. А сега, ако обичате, оставете ме да работя.
След като Смол напусна банката, Ребека затвори вратата на кабинета и набра номера на един апартамент в Сейнт Луис. Телефонният секретар отсреща принадлежеше на нейната приятелка Клер. Разговаряха поне по веднъж месечно, макар че не бяха се виждали от година. Клер и Джеф водеха странен живот — вечно скитаха от място на място, никъде не се задържаха и пазеха в тайна поредния си адрес. Само апартаментът в Сейнт Луис оставаше неизменен. Клер бе предупредила, че може да я посетят прекалено любопитни хора. Освен това веднъж намекна, че заедно с Джеф работят по някакви тайнствени държавни задачи.
След сигнала Ребека продиктува кратко известие за посещението на Смол.
Марли проверяваше телефонния секретар всяка сутрин и изтръпна при вестта от Лорънс. Тя избърса лицето си с влажна кърпа и опита да се успокои.
Позвъни на Ребека и намери сили да говори съвсем спокойно, макар че устата й бе пресъхнала, а сърцето й биеше лудо. Да, човекът се казвал Смол и упорито разпитвал за Клер Клемънт. Освен това споменал за Джеф Кер. По молба на Марли Ребека преразказа подробно целия разговор.
Тя обаче умееше да не задава въпроси. Любопитството й се изчерпа само с едно „Добре ли сте?“.
— О, чудесно я караме — бодро отвърна Марли. — Засега се печем на плажа.
Ребека се зачуди за кой ли плаж става дума, но премълча. Клер не търпеше излишни въпроси. Сбогуваха се с обещание скоро пак да се чуят.
До днес и двамата с Николас бяха вярвали твърдо, че никой не може да ги проследи до Лорънс. А сега въпросите се сипеха като град. Кой ги бе открил? За кого работеше — за Фич или за Рор? Най-вероятно за Фич, просто защото бе по-лукав и имаше повече пари. Къде бяха сгрешили? Как бе успяла дирята им да стигне от Билокси до Лорънс? Какво знаеше противникът?