— Пари.
— Досещах се. Колко?
— По-късно ще ти кажа цената. Да разбирам ли, че си готов за преговори?
— Винаги съм готов за преговори. Но трябва да знам какво ще получа в замяна.
— Много просто, Фич. Зависи какво искаш. Що се отнася до теб, заседателите могат да сторят четири неща. Могат да отсъдят в полза на ищеца. Могат да се изпокарат, да провалят процеса и да се приберат по домовете, а ти след година-две ще трябва пак да вършиш същата работа. Рор не изпуска тъй лесно кокала. Могат да гласуват за теб девет към три и постигаш огромна победа. И накрая могат да ти дадат всичките дванайсет гласа, тъй че твоите клиенти да си почиват години наред.
— Знам това.
— Естествено, че го знаеш. Ако изключим присъда в полза на ищеца, остават ни три възможности.
— Коя можеш да осигуриш?
— Която поискам. Включително и присъда в полза на ищеца.
— Значи Рор е готов да плати.
— Обсъждаме въпроса. Но да не говорим за това.
— Това да не е търг? Присъда за онзи, който плати най-много?
— Правя каквото си искам.
— Бих се чувствал по-добре, ако стоиш настрана от Рор.
— Чувствата ти не ме интересуват.
Появи се нов келнер, които най-сетне ги забеляза. Приближи се и колебливо запита дали искат нещо за пиене. Фич си поръча чай с лед, а Марли кутия диетична кока-кола.
— Кажи ми каква е сделката — помоли той, когато келнерът се отдалечи.
— Много просто. Споразумяваме се каква присъда искаш, все едно, че гледаш менюто и си поръчваш. После уговаряме цената. Приготвяш парите. Чакаме до самия край, когато адвокатите произнесат последните си речи и заседателите се оттеглят за размисъл. В този момент ти връчвам инструкции и парите се прехвърлят незабавно, да речем в някоя швейцарска банка. Щом получа потвърждение, че са налице, заседателите ще произнесат твоята присъда.
Фич отдавна бе предсказал подобен развой на събитията, но като чу всичко от устата на Марли тъй точно и хладнокръвно, сърцето му заподскача и за миг светът се завъртя. Та това можеше да бъде най-лесната му победа!
— Няма да стане — самодоволно заяви той, като че всеки ден водеше същия пазарлък.
— Тъй ли? А пък Рор мисли, че ще стане.
Ама че беше бърза, по дяволите! И знаеше точно къде да забие ножа.
— Ама как тъй без гаранция? — възрази той.
Тя побутна нагоре тъмните очила, подпря се на лакти и приведе глава напред.
— Значи се съмняваш в мен, Фич?
— Не е там работата. Искаш да прехвърля огромна сума пари, защото съм сигурен, че ще е огромна, а после да се моля на съдбата за твоя човек. Знаеш, че съдебните заседатели са непредсказуеми.
Щеше да плати. Още преди седмица бе решил да й плати колкото поиска и знаеше, че когато парите напуснат Фонда, няма да има гаранции. Но това изобщо не го тревожеше. Фич вярваше на Марли. Тя и нейният приятел Истър, или както там се нарича, бяха дебнали търпеливо тютюневия гигант, за да стигнат до този момент, и с радост щяха да му поднесат присъдата срещу подходяща цена. Това бе целта на живота им.
О, колко въпроси искаше да зададе. Как само би ги подхванал, за да разбере кому е хрумнал този изтънчен, коварен план да проучат съдебните процеси, после да издебнат мястото и момента, да се вмъкнат между заседателите и накрая да продадат присъдата. Просто и гениално! Би могъл да ги разпитва часове, дори дни наред за всяка подробност, но знаеше, че никога не ще получи отговор.
Знаеше също, че тя ще удържи на думата си. Прекалено много усилия бе хвърлила, за да зареже всичко в самия край.
— Виж какво, и аз не съм съвсем безпомощен — изръмжа той, за да не се признае за победен.
— Знам, че не си, Фич. Сигурно си разхвърлял капани и държиш поне четирима заседатели. Да посоча ли имена?
Напитките дойдоха и Фич жадно изгълта чая. Не, не искаше да му посочват имена. Нямаше да си играе на гатанки срещу партньор, който борави с конкретни факти. Всъщност сега разговаряше не с Марли, а с водача на заседателите и макар че това му доставяше огромно удоволствие, от него не зависеше нищо. Откъде да знае дали тя блъфира, или казва истината? Просто не беше честно.
— Усещам, че се съмняваш дали владея положението — каза тя.
— Съмнявам се във всичко.
— Ами ако изхвърля някой заседател?
— Вече изхвърли Стела Хюлик — каза Фич и за пръв път я видя да се усмихва едва-едва.
— Мога да го повторя. Какво ще речеш, ако ми хрумне например да освободя Лони Шейвър?
Фич едва не се задави с чая. Избърса устата си с длан и каза:
— Мисля, че Лони ще е щастлив. Той май скучае най-много.
— Да го изхвърля ли?
— Недей. Безобиден е. Пък и щом ще работим заедно, мисля да задържим Лони.