— Знаеш ли, че двамата с Николас често си бъбрят.
— Николас с всички ли разговаря?
— В една или друга стенен. Дай му още малко време.
— Изглеждаш много уверена.
— Не съм уверена в способностите на твоите адвокати. Но вярвам на Николас и друго не ме интересува.
Разговорът секна, докато двама келнери подготвяха съседната маса. Започваха да сервират обяд в единайсет и половина и заведението оживяваше.
Когато келнерите се отдалечиха, Фич подхвърли:
— Не мога да сключа сделка, след като не знам условията.
Без да се колебае нито миг, Марли отсече:
— Аз пък не мога да сключа сделка, докато се ровиш из миналото ми.
— Имаш ли нещо за криене?
— Не. Но имам приятели и не обичам да ми звънят по неприятни поводи. Престани незабавно и ще има следваща среща. Позвънят ли ми още веднъж, повече няма да ме чуеш.
— Недей така.
— Сериозно, Фич. Разкарай си псетата.
— Не са мои псета, кълна се.
— Все едно, разкарай ги, иначе ще взема да ходя по-често при Рор. Той може да излезе по-отзивчив, а една присъда в негова полза означава, че изхвръкваш на улицата и клиентите ти губят милиарди. Не можеш да си го позволиш, Фич.
Несъмнено имаше право. Каквото и да му поискаше, щеше да е нищожна сума в сравнение със загубите при една убийствена присъда.
— Трябва да побързаме — каза той. — Процесът няма да трае дълго.
— Още колко остава? — запита тя.
— Три-четири дни за ответника.
— Фич, гладна съм. Защо не вземеш да си вървиш? След ден-два ще ти позвъня.
— Какво съвпадение. И аз огладнях.
— Не, благодаря. Предпочитам да се храня сама. Освен това искам да ми се махнеш от главата.
Той се изправи.
— Дадено, Марли. Както кажеш. Приятен ден.
Тя проследи с поглед как Фич крачи по кея към малкия паркинг до плажа. Там спря, извади от джоба си телефон и се обади на някого.
След няколко неуспешни опита да се свърже с Хопи по телефона във вторник следобед Джими Хъл Моук цъфна ненадейно в кантората му и узна от сънливата секретарка, че мистър Дюпри е в кабинета си. Тя изтича да го повика и се върна едва след петнайсет минути. Много съжалявала, но имало грешка, мистър Дюпри не бил в кабинета си, преди малко заминал за важна среща.
— Колата му е отпред — развълнувано посочи Джими Хъл към малкия паркинг зад стъклото. И наистина, вехтата камионетка на Хопи си беше на място.
— Пратиха му кола — безочливо излъга секретарката.
— Накъде замина? — запита Джими Хъл, сякаш беше готов незабавно да го последва.
— Някъде към Пас Крисчън. Само това знам.
— Защо не ми се обажда?
— Нямам представа. Мистър Дюпри е много зает.
Джими Хъл бръкна дълбоко в джобовете на джинсите си и свирепо огледа жената.
— Кажете му, че съм наминал, че съм много ядосан и искам да ме потърси незабавно. Запомнихте ли?
— Да, сър.
Той излезе, качи се във форда си и потегли. Секретарката го изчака да се отдалечи и изтича отзад да освободи Хопи от килера.
Двайсетметровата яхта на капитан Тео навлезе на седемдесет километра в Мексиканския залив, където под безоблачно небе и гальовен морски бриз половината съдебни заседатели се захванаха да ловят скумрии, сардини и червеноперки. Ейнджъл Уийз никога не бе стъпвала на кораб, не знаеше да плува и се почувства зле още на двеста метра от брега, но с помощта на опитния екипаж и няколко хапчета скоро се опомни и дори хвана първата свястна риба. Мургавите бедра на Рики изглеждаха просто великолепно с шорти и маратонки. Както можеше да се очаква, полковникът и капитанът излязоха сродни души, тъй че не след дълго Нап цъфна на мостика да обсъжда морската стратегия и да разказва военни спомени.
Двама моряци приготвиха чудесен обяд от варени скариди, пържени стриди, рачешки щипки и задушена риба с подправки. По пладне отвориха първите бири. Само Рики предпочете да пие вода.
Бирата продължи да се лее през целия следобед, докато риболовът се люшкаше между скуката и възторга, а слънцето приличаше все по-усърдно. Яхтата беше голяма и всеки можеше да се усамоти. Николас и Джери гледаха да не оставят Лони Шейвър без студена бира в ръката. Бяха решили днес за пръв път да си поприказват сериозно с него.
Някога чичото на Лони бе работил дълги години като рибар, преди корабчето му да изчезне безследно заедно с целия екипаж. В детските си години Лони често трябваше да му помага, тъй че сега не си падаше много по риболова. Откровено казано, направо го мразеше. Но все пак излетът му се стори по-привлекателен, отколкото автобусното пътешествие до Ню Орлиънс.
След две бири лошото настроение го напусна и езикът му се развърза. Седнаха да поговорят под навеса на горната палуба. Долу Рики и Ейнджъл гледаха как екипажът чисти улова им.