— Чудя се колко ли експерти ще призоват ония от фирмата — подхвърли мрачно Николас, след като бяха разменили по някоя дума за риболова.
— Мене ако питаш, могат изобщо да не си правят труда — отвърна Лони, гледайки към морето.
— Значи ти стига толкова, а? — запита Николас.
— Ами че то си е направо смешно, по дяволите. Човекът пуши трийсет и пет години наред, а като ритне камбаната, иска да му плащат милиони.
— Казвах ли ти? — обади се Джери, без да отваря очи.
— Какво? — сепна се Лони.
— Двамата с Джери решихме, че клониш към цигарените босове — обясни Николас. — Не беше обаче лесно, нали все си мълчиш.
— Ами ти? — запита Лони.
— Аз ли? Още не съм решил. Джери също клони към тях. Нали, Джери?
— Не обсъждам процеса с никого. Не влизам в забранени контакти. Не приемам подкупи. Съдията Харкин може да се гордее с мен.
— Лъже, харесал си е големите фирми — каза Николас. — Защото е пристрастен към никотина и не може да се откаже, но си вярва, че ако реши, веднага ще зареже цигарите. Не може, защото е леке без капка воля. А иска да бъде истински мъж като полковник Херера.
— Че кой не иска? — вметна Лони.
— Джери си мисли, че щом може да ги откаже, стига да иска, значи и всички други трябва да могат, следователно Джейкъб Уд е бил длъжен да спре много преди да хване рак.
— В общи линии имаш право — кимна Джери. — Само не ми хареса онова, за лекето.
— На мен ми звучи разумно — каза Лони. — Как може още да не си решил?
— Знам ли? Може би защото не съм изслушал всички свидетели. Да, точно така. Според закона трябва да се въздържаме от присъда, докато не се запознаем докрай с доказателствата. Извинявайте.
— Извинен си — каза Джери. — Сега е твой ред да донесеш бира.
Николас допи бирата и се отправи по тясната стълбичка към хладилника на долната палуба.
— Не се тревожи за него — подхвърли Джери. — Накрая пак ще е с нас.
26
Малко след пет яхтата се завърна в пристанището. Бодрите риболовци слязоха на кея да си направят снимки с капитан Тео и днешните трофеи, сред които рекорда държеше една акула, хваната от Рики. За да я измъкне, трябваше да потърси помощ от екипажа, защото тежеше цели четирийсет килограма. След снимките всички поеха подир двамата полицаи, кацо изоставиха улова, защото в мотела нямаше какво да го правят.
Автобусът с екскурзиантите се завърна от Ню Орлиънс един час по-късно. Също както пристигането на яхтата, събитието бе проследено от усърдни наблюдатели, които веднага уведомиха Фич, макар че нямаха ни най-малка представа защо го правят. Фич просто им бе наредил да дебнат. Все нещо трябваше да наблюдават. Днешният ден бе минал скучно — нямаха друга работа, освен да чакат завръщането на заседателите.
Фич се бе заключил в кабинета заедно със Суонсън, който цял следобед не се откъсна от телефона. „Тъпанарите“, както ги нарече Марли, вече бяха отзовани. На тяхно място Фич пращаше професионалисти — същата фирма от Бетесда, която използваше за играта с Хопи. Някога и Суонсън бе работил в нея, а повечето служители бяха бивши агенти от ФБР или ЦРУ.
Резултатите се гарантираха. Работата не изглеждаше трудна за тях — да изяснят миналото на една млада жена. След час Суонсън щеше да отлети за Канзас Сити и да поеме ръководството.
Освен това фирмата гарантираше, че няма да ги разкрият. Фич бе изпаднал в деликатна ситуация — трябваше да запази отношенията си с Марли, но трябваше и да узнае коя е. Два фактора го накараха да продължи разследването. Първо — личеше, че за нея е извънредно важно да я остави на мира. Значи криеше нещо голямо. И второ — прекалено много усилия бе хвърлила, за да заличи следите си.
След тригодишен престой в Лорънс, щата Канзас, Марли бе напуснала градчето преди четири години. До идването си там не бе носила името Клер Клемънт, а и след заминаването едва ли го бе запазила. А междувременно бе срещнала и привлякла Джеф Кер, който сега се наричаше Николас Истър и въртеше кой знае какви номера със заседателите.
Ейнджъл Уийз бе влюбена и искаше да се омъжи за Дерик Мейпълс — снажен младеж на двайсет и четири години, комуто не бе провървяло нито в работата, нито в брака. Доскоро той продаваше телефони за автомобили, но при сливането на две компании изхвръкна на улицата, а не след дълго се раздели и с първата си съпруга — печален завършек на една стара ученическа любов. Имаха две малки деца. Жена му и нейният адвокат искаха шестстотин долара месечна издръжка. От своя страна Дерик и адвокатът му размахваха безработицата като бойно знаме. Пазарлъците се ожесточиха и до окончателния развод оставаха само два-три месеца.