Ейнджъл беше бременна във втория месец, макар че не бе казала никому, освен на Дерик.
Брат му Марвис някога бе служил в полицията, а сега работеше в църквата, като помагаше на пастора. Тъкмо към него се обърна някой си Клив с молба да му уреди среща с Дерик. Връзката се осъществи без затруднения.
По липса на по-добър професионален термин всички наричаха Клив просто „бегач“. Такава му беше работата — да бяга насам-натам вместо Рор. Трябваше да издирва добри, солидни злополуки и да доставя клиенти в кантората. Добрият бегач е същински виртуоз, а Клив беше добър, защото инак Рор просто не би го търпял. Както всички свои събратя, Клив газеше из мътни води, тъй като подмамването на клиенти все пак се смяташе за нарушение на адвокатската етика, макар че около всяка автомобилна катастрофа се струпваха повече бегачи, отколкото санитари. Всъщност визитната картичка на Клив го представяше като „организатор“.
Освен това Клив разнасяше документи и призовки, проверяваше свидетели и евентуални съдебни заседатели, дебнеше другите адвокати — все нормални задължения на един бегач, когато не се занимава с основната си работа. За всичко това получаваше заплата, а понякога Рор му даваше и премии, ако се случеше да осигури особено привлекателен клиент.
След като поговори с Дерик на чаша бира, Клив бързо разбра, че момчето има финансови проблеми. Тогава завъртя разговора към Ейнджъл и запита дали някой не го е изпреварил. Не, отвърна Дерик, никой не е идвал да разпитва за процеса. Но пък и трудно биха го намерили — в момента живееше при Марвис и гледаше да не се мярка пред алчния адвокат на жена си.
Клив заяви, че това е добре, защото бил нает като консултант от някакви адвокати по процеса и работата била ужасно важна. После поръча по още една бира и известно време продължи да повтаря колко важна била цялата тази история.
Дерик беше умно момче, имаше дори една година колеж, а освен това държеше да припечели някоя пара, тъй че бързо схвана накъде бие разговорът.
— Защо не изплюеш камъчето? — запита той.
Клив тъкмо се канеше да го стори.
— Моят клиент иска да си осигури влияние. Срещу пари в брой. Но между нас да си остане.
— Влияние — повтори Дерик и отпи солидна глътка. Усмивката му насърчи Клив да продължава.
— Пет хиляди в брой — прошепна той и се озърна. — Половината сега, половината след процеса.
След нова глътка усмивката на Дерик стана още по-широка.
— И какво трябва да правя?
— Да поговориш с Ейнджъл по време на личните посещения и да й обясниш колко е важно процесът да завърши с присъда в полза на вдовицата. Само не й казвай за мен или за парите. Не сега. Може би по-късно.
— Защо?
— Защото е адски незаконно, разбра ли? Ако съдията надуши, че съм бил при теб и съм ти предлагал пари, за да по говориш с Ейнджъл, моментално отиваме в затвора. И двамата. Ясно ли ти е?
— Аха.
— Трябва да разбереш, че това е опасна работа. Ако не ти стиска, кажи си още сега.
— Десет хиляди.
— Какво?
— Десет. Пет сега и пет, като свърши процесът.
Клив изпъшка, сякаш му искаха прекалено много. Ако Дерик знаеше какъв е залогът!
— Добре. Десет.
— Кога ще ги получа?
— Утре.
Поръчаха си сандвичи, после цял час разговаряха за процеса, присъдата и най-добрия начин да убедят Ейнджъл.
Тежката задача да държи Д. Мартин Джанкъл по-надалеч от любимата му водка се падна на Дъруд Кейбъл. Фич и Джанкъл жестоко се изпокараха по въпроса дали му е разрешено да пие във вторник вечер, преди явяването си на процеса. Бившият алкохолик Фич обвини Джанкъл, че не може да се удържа. Джанкъл пък го обсипа с ругатни, задето имал нахалството да учи генералния директор на „Пинекс“ кога, как и колко да пие.
Фич привлече в препирнята и Кейбъл, който настоя Джанкъл да остане до късно в кантората, за да подготвят показанията. След репетиция на кръстосания разпит обсъдиха всички възможни проблеми и Джанкъл се справи доста добре. Не блестящо, но все пак поносимо. Накрая Кейбъл го накара да изгледа цялата репетиция на запис заедно с експертите.
Когато след десет вечерта най-сетне се прибра в хотелската стая, Джанкъл откри, че Фич е заменил всичкия алкохол в минибарчето със сокове и газирани напитки.
Изруга и измъкна пътната чанта, където винаги си носеше плоска манерка. Но манерката липсваше. Фич бе отмъкнал и нея.
В един след полунощ Николас тихо отвори вратата и надникна в коридора. Полицаят бе изчезнал, сигурно дремеше в стаята си.
Марли го чакаше горе. Прегърнаха се и размениха няколко целувки, но спряха дотук. По телефона тя бе намекнала, че има неприятности, и сега набързо разказа цялата история, започвайки от обаждането на Ребека. Николас прие нещата спокойно.