Ако не се брои естествената страст на двама млади влюбени, в тяхната връзка рядко избликваха емоции. А и тези редки случаи обикновено се дължаха на Николас, който бе леко неуравновесен — съвсем леко, но все пак в това отношение несъмнено отстъпваше пред Марли. В изключителни обстоятелства можеше дори да повиши глас. Колкото до Марли, тя не беше студена по натура, просто умееше да преценява нещата. Само веднъж я бе виждал да плаче — в края на някакъв тежък филм. Никога не се бяха карали, а дребните пререкания отминаваха бързо, защото Марли го бе научила да си мери думите. Тя не търпеше излишни сантименталности, не се цупеше, не беше злопаметна и държеше той да постъпва по същия начин.
След като разказа за разговора с Ребека, Марли предаде дума по дума срещата с Фич.
Новината, че са разкрити отчасти, бе тежък удар. Не се съмняваха, че това е дело на Фич, и се питаха какво точно знае. Досега твърдо смятаха, че миналото на Клер Клемънт може да бъде разкрито само чрез Джеф Кер. В биографията на Джеф нямаше нищо опасно. Но трябваше на всяка цена да опазят миналото на Клер, иначе можеха още сега да зарежат цялата работа. Не им оставаше нищо друго, освен да чакат.
Дерик се провря в стаята на Ейнджъл през открехнатия прозорец. Не я бе виждал от неделя, тоест цели четирийсет и осем часа, и просто нямаше сили да чака до утре вечер, защото я обичаше безумно, страдаше от раздялата и трябваше непременно да я прегърне. Тя веднага забеляза, че е пил. Хвърлиха се в леглото и тихо пристъпиха към консумиране на извънредното лично посещение.
После Дерик се търкулна настрани и моментално заспа.
Събудиха се призори и Ейнджъл изпадна в паника, че при нея има мъж — естествено, без разрешение на съдията. Дерик обаче не се смути. Каза, че просто ще я изчака, докато потегли за съда, и след това тайно ще се измъкне от стаята. Това не я успокои особено. Ейнджъл влезе в банята и дълго стоя под душа.
Дерик бе внесъл огромни подобрения в първоначалния план на Клив. След излизането от кръчмата той си купи шест бири и няколко часа обикаля с колата по крайбрежната магистрала. Без да бърза, мина от Пас Крисчън до Паскагула покрай хотели, игрални домове и пристанища за яхти, като пиеше бира и обмисляше начинанието. Пийналият Клив се бе изтървал, че адвокатите на ищеца се борят за милиони. За присъда бяха необходими само девет от дванайсетте гласа и Дерик бързо съобрази, че решението на Ейнджъл струва доста повече от десет хиляди долара.
Вярно, в кръчмата десетте хиляди изглеждаха страшно привлекателни, но щом веднага се съгласяваха да платят толкова много, значи можеше да изцеди и повече. Колкото по-дълго караше по магистралата, толкова по-стремглаво растеше цената на нейния глас. Бе стигнал до петдесет хиляди и продължаваше да обмисля.
Силно го интересуваше как би стоял въпросът с комисиона в проценти. Ами ако присъдата е например десет милиона? Един процент, някакъв си въшлив процент би правил сто хиляди долара. А при двайсет милиона? Двеста хиляди. Ами ако Дерик предложеше на Клив да се споразумеят за аванс в брой и процент от печалбата? Това би подтикнало Дерик, а, разбира се, и приятелката му, да настояват за най-тежка присъда. Така щяха да се включат в играта. Подобен шанс се пада веднъж в живота.
Ейнджъл се върна по халат и запали цигара.
27
В сряда сутринта защитата на доброто име на „Пинекс“ започна по най-печален начин, макар че адвокатите нямаха никаква вина. В популярното финансово списание „Могул“ един аналитик на име Уолтър Баркър обясняваше простичко и нагледно, че съдебните заседатели в Билокси ще вземат решение за тежка присъда срещу „Пинекс“. А Баркър не беше кой да е. Имаше адвокатско образование и на Уолстрийт се славеше като човек, който най-добре знае накъде ще избият нещата, когато се сблъскат правосъдие и търговия. Специалността му бе да следи големи съдебни процеси и далеч преди края да предсказва резултата. Обикновено се оказваше прав и от това бе натрупал цяло състояние. Финансистите го четяха много внимателно и фактът, че залага срещу „Пинекс“, потресе Уолстрийт. При отварянето акциите се котираха на седемдесет и шест, спаднаха до седемдесет и три, а към единайсет вече бяха стигнали седемдесет и едно и половина.
В сряда съдебната зала бе привлякла цели тълпи. Многобройни както никога, момчетата от Уолстрийт масово четяха „Могул“ и изведнъж се оказаха съгласни с Баркър, макар на закуска да бяха споделяли единодушно, че „Пинекс“ е устоял на бурята и ще успее да се измъкне. Сега прелистваха списанието с тревожни лица и мислено преправяха отчетите си. Миналата седмица Баркър бе посетил съдебната зала. Цял ден седя сам на последния ред. Какво бе успял да види, без те да забележат?