Точно в девет съдебните заседатели влязоха, водени от Лу Дел, която гордо придържаше отворената врата, сякаш с неимоверни усилия бе събрала изгубените си овчици след вчерашните скитания и сега ги връщаше там, където им е мястото. Харкин поздрави така, като че не се бяха виждали цял месец, подхвърли някаква плоска шега за риболова и пристъпи към познатите страховити въпроси. После обеща скорошен край на процеса.
Призоваха Джанкъл за свидетел. Пръв започна Кейбъл. Освободен от вредното влияние на алкохола, Джанкъл бе бодър и свеж. Сърдечно усмихнат, той сякаш се радваше на тая възможност да защити тютюневата компания. Кейбъл разигра встъпителните въпроси без никакво затруднение.
На втория ред седеше Д. И. Тоунтън, цветнокожият адвокат от Уолстрийт, който бе разговарял с Лони в Шарлот. Той слушаше Джанкъл, но държеше Лони под око и не след дълго погледите им се срещнаха. Лони неволно се озърна пак, после още веднъж и на третия път дори кимна и лекичко се усмихна, защото така му се стори най-правилно. Ясно бе какво иска да каже — щом такъв важен човек като Тоунтън е дошъл чак до Билокси, значи предстои решителен ден. Сега думата имаше ответникът и Лони трябваше да разбере, че е изключително важно да слуша и да вярва на всяка дума, долитаща от свидетелското място. Е, Лони нямаше ни най-малко намерение да създава проблеми.
Първият отбранителен удар на Джанкъл засегна въпроса за избора да пушиш или не. Той призна, че според мнозина цигарите предизвиквали пристрастяване. Налагаше се да признае, защото двамата с Кейбъл осъзнаваха, че противното твърдение би ги направило за посмешище. Но пък можело и да не е така, побърза да уточни Джанкъл. Никой не знаел със сигурност, дори учените били също тъй объркани, както и всички останали. Лично той просто не вярвал в цялата работа. По своя воля пушел по двайсет цигари на ден и предпочитал марка с понижено съдържание на катран. Не, определено не се смятал за роб на цигарите. Можел да спре когато си поиска. Пушел, защото така му харесвало. Играел тенис четири пъти седмично и годишните му медицински прегледи не показвали нищо тревожно.
Един ред зад Тоунтън седеше Дерик Мейпълс, който за пръв път посещаваше процеса. Беше се измъкнал от хотела веднага след потеглянето на автобуса и отначало смяташе да си потърси работа. Сега обаче мечтаеше за по-лесна печалба. Ейнджъл го зърна, но продължи да гледа Джанкъл. Внезапният интерес на Дерик към процеса я озадачаваше. Досега само се бе оплаквал от принудителната раздяла.
Джанкъл описа различните видове цигари, произвеждани от неговата компания. Стана от креслото и пристъпи към цветна диаграма с нивата на катрана и никотина за всяка от осемте марки. Обясни защо едни цигари имат филтър, а други не, защо в някои се съдържа повече катран и никотин. В крайна сметка всичко се свеждаше до избора. И лично той се гордееше с продукцията на своята фирма.
Тук се стигаше до една важна подробност и Джанкъл я изтъкна умело. Предлагайки широко разнообразие от марки, „Пинекс“ позволяваше на всеки клиент да реши точно колко никотин и катран желае да консумира. Избор. Избор. Избор. Изберете нивото на катран и никотин. Изберете по колко цигари ще пушите дневно. Изберете дали да вдишвате пушека, или не. Направете интелигентния избор, съобразявайки се как въздействат цигарите на тялото ви.
Джанкъл посочи към изрисувания червен пакет „Бристълс“, който стоеше на второ място по съдържание на катран и никотин. С леко колебание призна, че при „злоупотреба“ с „Бристълс“ могат да възникнат опасни последици.
Цигарите са безопасен продукт, ако човек ги пуши с мярка, изтъкна той. Също като много други изделия — например алкохола, маслото, захарта или огнестрелните оръжия — те могат да станат опасни при злоупотреба.
На един ред с Дерик, но от другата страна на пътеката, седеше Хопи, който бе отскочил набързо да види как вървят нещата. Освен това искаше да се усмихне на Мили и тя наистина се зарадва, че го вижда, макар че неволно се зачуди какъв е този негов внезапен интерес към процеса. Довечера заседателите щяха да имат лични посещения и Хопи нетърпеливо чакаше да остане за три часа насаме с Мили. Не заради секса, разбира се.
Когато съдията Харкин обяви обедна почивка, Джанкъл привършваше с разсъжденията си по рекламата. Вярно, неговата компания харчела за това много пари, но не чак толкова, колкото бирените компании, автомобилните фирми или „Кока-кола“. Независимо от продукта, рекламата била жизненоважна за оцеляването в този свят на жестока конкуренция. Естествено, децата виждали рекламите. Нима можело да се направи такава реклама, че да я виждат само възрастните? Нима имало начин децата да не гледат списанията, които получават родителите им? Невъзможно. Джанкьл охотно призна, че е виждал статистиката, според която осемдесет и пет на сто от пушещите деца купували три от най-рекламираните марки. Но така било и при възрастните! Просто не можело да се организира рекламна кампания, която да привлича възрастните, без да повлияе на децата.