Поради изолацията на съдебните заседатели Дъруд Кейбъл в никакъв случай не би желал да протака процеса. Той съкрати свидетелите до петима и грижливо планира показанията им така, че да не траят повече от четири дни.
В най-лошото време за кръстосан разпит — един час след пладне — Джанкъл зае свидетелското място и продължи да отговаря на въпросите.
— Какви мерки предприема вашата компания за борба с пушенето сред непълнолетните? — запита го Кейбъл и Джанкъл посвети на темата цял час. Милионче тук за добрата кауза, милионче там за разяснителна кампания. Общо единайсет милиона само за миналата година.
Понякога Джанкъл говореше тъй, сякаш ненавиждаше тютюна.
След още една много дълга почивка Уендъл Рор най-сетне се докопа до Джанкъл. Започна с убийствен въпрос и нещата тръгнаха зле.
— Мистър Джанкъл, не е ли вярно, че компанията ви харчи стотици милиони, за да убеди хората да пушат, но когато се разболеят от вашите цигари, не им помагате с нито един цент?
— Това въпрос ли е?
— Въпрос е, разбира се. А сега отговорете!
— Не. Не е вярно.
— Добре. Кога за последен път сте платили поне един цент от медицинските разноски на някой ваш пушач?
Джанкъл сви рамене и промърмори нещо.
— Извинявайте, мистър Джанкъл, не ви разбрах. Питах кога за последен път…
— Чух какво питате.
— Тогава отговорете. Просто посочете един случай, когато „Пинекс“ е предложил да покрие медицинските разноски на някой от своите клиенти.
— Не си спомням такъв случай.
— Значи вашата компания отказва да поеме отговорност за продукцията си?
— Нищо подобно.
— Добре. Посочете на съда един случай, в който „Пинекс“ е поел отговорност за своята продукция.
— Нашата продукция е висококачествена.
— Значи не предизвиква болести и смърт? — смаяно запита Рор и широко разпери ръце.
— Не. Не предизвиква.
— Чакайте малко, дайте да изясним. Значи казвате на съда, че вашите цигари не предизвикват болести и смърт?
— Само при злоупотреба.
Рор се разсмя и с отвращение повтори думата „злоупотреба“.
— Предвидено ли е вашите цигари да се запалват с клечка кибрит или запалка?
— Разбира се.
— А предвидено ли е димът от тютюна и хартията да се всмуква откъм незапаления край?
— Да.
— Предвидено ли е този дим да влиза в устата?
— Да.
— И предвидено ли е да се поема в дихателната система?
— Зависи от избора на пушача.
— Вие вдишвате ли, мистър Джанкъл?
— Да.
— Запознат ли сте с изследванията, според които деветдесет и осем на сто от пушачите вдишват дима?
— Да.
— Значи сме в правото си да сметнем, че знаете — димът от вашите цигари ще бъде вдишван.
— Вероятно.
— Смятате ли, че хората, които вдишват дима, злоупотребяват с продукта?
— Не.
— Тогава кажете ни, ако обичате, мистър Джанкъл, как точно се злоупотребява с цигарите?
— Прекаленото пушене е злоупотреба.
— А кое пушене е прекалено?
— Мисля, че е различно за всекиго.
— В момента не разговарям с всекиго, мистър Джанкъл. Говоря с вас, генералния директор на „Пинекс“, един от най-големите производители на цигари в света. И ви питам колко цигари са прекалено много по ваше лично мнение?
— Бих казал над два пакета дневно.
— Значи над четирийсет цигари на ден?
— Да.
— Разбирам. И на какви данни се основавате?
— На никакви. Това е мое лично мнение.
— И тъй, до четирийсет не е вредно. Над четирийсет — злоупотреба с продукта. Това ли е вашето свидетелско показание?
— Това е мое мнение.
Джанкъл почваше да се поти и да хвърля погледи към Кейбъл, който ядосано извърна глава. Теорията за злоупотребата беше най-новото творение на Джанкъл. Той лично настояваше да я използва.
Рор помълча и се загледа в бележките си. Не бързаше, защото искаше да нанесе ефектен удар.
— Бихте ли описали пред съда какви мерки предприехте като генерален директор, за да уведомите обществеността, че пушенето на повече от четирийсет цигари на ден е опасно?
Джанкъл много искаше да му отговори както трябва, но успя да се удържи. Отвори уста, сетне застина така и настана мъчителна тишина. След провала той намери сили да се опомни и бавно изрече:
— Мисля, че ме разбрахте погрешно.
Рор нямаше намерение да го остави да обясни.
— Сигурно. Не помня обаче да съм виждал на вашите марки предупреждение, че пушенето на повече от два пакета дневно е опасна злоупотреба. Защо?
— Не ни е наредено.
— От кого?
— От правителството.
— Значи ако правителството не ви принуди да предупредите хората, че могат да злоупотребят с вашите продукти, вие няма да сторите нищо по своя воля, така ли?