Защото бе пил милиони пъти. И ако спреше сега, след две пресечки пак щеше да спре. И докато пристигнат, колата щеше да се задръсти с празни бутилки, а Фич да ги мята по минувачите. Знаеше се що за пияница е.
Но поне едничка, колкото да си успокои нервите, да забрави скапания ден.
— Добре ли сте, шефе? — запита Хосе.
Фич изръмжа нещо и престана да мисли за бирата. Къде беше Марли, защо не се обаждаше? Процесът вървеше към края си. Вече почти нямаше време нито за пазарлък, нито за действие.
Пак се сети за статията в „Могул“ и отчаяно закопня да види Марли. Припомни си как Джанкъл излага идиотската си теория и закопня за Марли. Затвори очи, зърна лицата на заседателите и наистина закопня за Марли.
Тъй като вече се смяташе за голям играч, Дерик избра ново място за срещата в сряда вечерта. Барът беше със съмнителна репутация и се намираше в негърския квартал на Билокси. Дерик смяташе, че ще има предимство, ако разговарят на негова територия. Клив обаче бе посещавал мястото и настоя най-напред да се срещнат на паркинга.
Паркингът се оказа претъпкан. Клив закъсня. Когато най-после пристигна, Дерик нетърпеливо пристъпи към колата му.
— Според мен не е добра идея — подхвърли Клив през едва-едва открехнатото стъкло, като се озърташе към мрачната бетонна сграда с масивни решетки на прозорците.
— Всичко е наред — отсече Дерик, който също се плашеше, но не искаше да си признае. — Няма страшно.
— Няма страшно ли? Трима намушкани само за миналия месец. Аз съм единствената бяла мутра в тоя квартал, а искаш да вляза с пет хилядарки в брой и да ти ги предам. Познай кого ще наръгат по-напред. Теб или мен?
Дерик мислено се съгласи, но не искаше да отстъпва толкова бързо. Приведе се към стъклото, хвърли поглед наоколо и изведнъж му стана още по-страшно.
— Да влизаме, казах — изрече той с най-печения си глас.
— Зарежи — отвърна Клив. — Ако искаш парите, ела в закусвалнята на шосе 90.
Той вдигна стъклото и запали мотора. Дерик го погледа как се отдалечава с въжделените пет хиляди долара, после побърза да изтича към колата си.
Седнали на тезгяха, двамата ядяха палачинки и пиеха кафе. Разговаряха тихо, защото само на няколко крачки от тях готвачът пържеше наденички с яйца и явно напрягаше слух да дочуе нещичко.
Дерик бе нервен и ръцете му трепереха. Колкото до Клив, тая история не го вълнуваше особено. Като бегач често му се налагаше да плаща за разни услуги.
— Виж какво, струва ми се, че десет бона май са малко, нали ме разбираш? — изрече най-сетне Дерик репликата, която бе репетирал цял следобед.
Мисля, че се споразумяхме — отвърна Клив и невъзмутимо лапна парче палачинка.
— Аз пък мисля, че искате да ме прецакате.
— Ти какво, пазариш ли се?
— Не предлагаш достатъчно, мой човек. Много мислих за това. Дори тая сутрин отскочих до съда да погледам процеса. Знам какво става. Всичко разбрах.
— Тъй ли?
— Аха. И да ти кажа право, не играете честно.
— Снощи нямаше оплаквания, като се споразумяхме за десет.
— Да, нещата обаче се промениха. Снощи ме завари неподготвен.
Клив избърса устата си със салфетка и изчака, докато готвачът отиде да обслужи клиент на другия край.
— Какво искаш? — запита той.
— Много повече.
— Нямаме време за гатанки. Казвай какво искаш.
Дерик преглътна мъчително и се озърна през рамо. После тихо изрече:
— Петдесет хиляди и процент от присъдата.
— Какъв процент?
— Мисля, че десет на сто ще е почтено.
— Тъй значи. — Клив захвърли салфетката до чинията си. — Съвсем си откачил. — Той остави пет долара на тезгяха, изправи се и отсече: — Споразумяхме се за десет. Вдигнем ли по-нагоре, ще ни спипат.
Клив излезе с решителна стъпка. Дерик затършува из джобовете си, но не намери нищо, освен монети. Готвачът изведнъж надвисна над него и прояви жив интерес към търсенията му.
— Мислех, че той ще плати — измънка Дерик, проверявайки джобчето на ризата си.
— Колко имаш? — запита готвачът, като прибра петте долара.
— Осемдесет цента.
— Стигат.
Дерик изтича към паркинга. Завари Клив в колата, с включен двигател и спуснато странично стъкло. Приведе се към него и заяви:
— Бас държа, че другата страна ще плати повече.
— Ами тогава върви да ги питаш. Иди утре и им кажи, че искаш петдесет хиляди за един глас.
— И десет процента.
— Съвсем си оглупял, драги. — Клив бавно изключи двигателя, излезе и запали цигара. — Нищо не разбираш. Една присъда в полза на ответника означава, че парите изобщо не мърдат. Нула за ищеца, значи и нула за ответника. Никакви проценти. Адвокатите на ищеца получават четирийсет процента от нулата. Проумя ли сега?