Но ако очакваха да се окаже някаква празноглава кукличка, скоро щяха да бъдат разочаровани. Дрезгавият й глас описа подробно къде е учила, каква специалност има и с какво точно се занимава. Оказа се, че притежавала научна степен по психология на поведението и ръководела собствена фирма в Такома. Била авторка на четири книги и около трийсет и пет статии. Уендъл Рор не възрази, когато Кейбъл предложи на съда да я приеме за вещо лице.
Тя незабавно заговори по същество. Рекламата е пропила нашето общество от край до край. Естествено е реклами, насочени към една възрастова или обществена група, да бъдат видени и чути от някоя друга. Това не може да се предотврати. Децата виждат рекламите за цигари, защото забелязват вестниците, списанията, рекламните табла и неоновите картинки в универсалните магазини, но това не означава, че именно те са обект на пропагандата. В края на крайщата децата често виждат по телевизията реклами на бира, понякога правени от любимите им спортисти. Означава ли това, че бирените компании подмолно се мъчат да хванат в примка следващото поколение? Не, разбира се. Те просто искат да продадат повече бира. Децата се изпречват на пътя им, но това няма как да се предотврати, освен ако забраним рекламата на всички продукти, смятани за вредни. Цигари, бира, алкохол… ами какво ще кажете за кафето, чая, презервативите и маслото? Дали рекламите на кредитни карти насърчават хората да харчат повече и да пестят по-малко? Доктор Макуейд упорито повтаряше, че в едно общество, което високо цени свободата на словото, трябва ппимателно да се подхожда към всяко ограничение на рекламата.
Рекламите на цигари не се различават от всички останали. Целта им е да предизвикат желание за покупка и употреба на даден продукт. Добрите реклами стимулират естествения стремеж да изтичаш и да си купиш някоя стока. Слабите реклами не постигат това и скоро изчезват. Свидетелката даде за пример компанията „Макдоналдс“ — бе провеждала изследване за нея и по една случайност разполагаше с готови копия за всеки съдебен заседател, който би желал да се запознае с резултатите. Още на три години всяко дете може да тананика поредната рекламна песничка на „Макдоналдс“. Първото детско посещение в „Макдоналдс“ е паметно събитие. И не случайно. Корпорацията харчи милиарди, за да подмами децата преди конкурентите си. Американските деца консумират много повече мазнини и холестерол от предишното поколение. Ядат повече сандвичи, пържени картофи и пица, пият повече подсладени газирани напитки. Но обвиняваме ли „Макдоналдс“ и производителите на пица, че водят коварна рекламна кампания, за да подмамят младежта? Съдим ли ги затова, че децата ни затлъстяват?
Не. Като консуматори ние правим разумен избор с какво да храним децата си. Никой не може да ни оспори това.
И пак като консуматори ние правим разумен избор дали да пушим. Обсипват ни с реклами за хиляди продукти, а ние реагираме само на тези, които подсилват реалните ни потребности и желания.
На всеки двайсетина минути тя сменяше стойката и отново прехвърляше крак върху крак, с което неизменно приковаваше вниманието на адвокатите, на шестимата мъже в ложата и дори на част от жените.
Доктор Макуейд беше приятна на вид и човек лесно можеше да й повярва. Нейните показания звучаха напълно разумно за повечето съдебни заседатели.
Рор учтиво кръстоса шпага с нея, но за половин час разпит не успя да отбележи точка.
30
Според Ничман и Нейпиър мистър Кристано държеше на всяка цена да получи пълен доклад какво точно е станало при последната среща на Хопи и Мили.
— Точно ли? — повтори Хопи.
Скупчени плътно един до друг зад паянтовата маса в една опушена закусвалня, тримата пиеха кафе от картонени чашки и чакаха да им донесат сандвичи.
— Можеш да прескочиш личните подробности — поясни Нейпиър, макар че не вярваше да е имало забележителни лични подробности.
Ако знаеха само, помисли си Хопи, все още горд от снощното постижение.
— Ами… показах на Мили доклада за Робилио — промърмори той и се зачуди какво още да каже.
— И?
— И тя… тя го прочете.
— Много ясно, че го е прочела. Какво направи после? — запита Нейпиър.
— Как реагира? — добави Ничман.
Естествено, можеше да излъже, че е била смаяна от доклада, повярвала е на всяка дума и е обещала непременно да го покаже на другите. Точно това искаха да чуят. Но Хопи не знаеше как да постъпи. Лъжата само щеше да утежни още повече положението му.
— Не твърде добре — призна той.
Когато сандвичите пристигнаха, Ничман отиде да позвъни на мистър Кристано. Хопи и Нейпиър дъвчеха, без да се поглеждат. Хопи искаше да потъне в земята. Сигурно вече беше с единия крак в затвора.