— Кога ще я видиш пак? — запита Нейпиър.
— Не знам. Съдията още не е казал. Процесът може да свърши до края на седмицата.
Ничман се върна и седна.
— Мистър Кристано пристига — съобщи той и стомахът на Хопи се сви. — Тази нощ ще е тук и иска да те види рано сутринта.
— Добре.
— Не е твърде щастлив.
— И аз.
През обедната почивка Рор се заключи с Клив в кабинета си, за да обсъдят насаме подмолната операция. Повечето адвокати използваха бегачи като Клив за по-простите случаи, както и за мътни дела, които не се преподават в правните факултети, но никой от тях не признаваше подобна съмнителна практика. Адвокатите пазеха бегачите си в тайна.
Рор разполагаше с няколко възможности. Можеше да каже на Клив да разкара Дерик Мейпълс. Можеше да плати на Дерик двайсет и пет хиляди, като обещае по още толкова за всеки глас, ако са поне девет в негова полза. Това правеше най-много двеста двайсет и пет хиляди — сума, която спокойно можеше да си позволи. Но дълбоко се съмняваше Ейнджъл Уийз да осигури повече от два гласа — нейния и може би този на Лорийн Дюк. Тя не беше водач. Можеше да насочи Дерик към адвокатите на ответника и да ги спипа на местопрестъплението. Но тогава Ейнджъл вероятно би отпаднала, а Рор не желаеше това.
С помощта на Клив можеше да запише компрометиращи разговори и да заплаши хлапака със съд, ако не понатисне приятелката си. Ходът обаче беше рискован, тъй като предложението за подкуп идваше от самия Рор.
Двамата обмислиха всеки вариант с трезвата преценка на хора, които са вършили всичко това и друг път. Накрая избраха среден път.
— Ето какво ще направим — каза Рор. — Даваме му петнайсет хиляди, обещаваме още десет след процеса и записваме целия разговор. За всеки случай част от банкнотите ще са белязани. Допълнително обещаваме по двайсет и пет хиляди за останалите гласове, а ако спечелим и дойде да иска парите, казваме му да се пръждосва. Ще разполагаме със записа, тъй че вдигне ли шум, можем да го заплашим с ФБР.
— Харесва ми! — възкликна Клив. — Той получава парите, а ние присъдата и после го прецакваме. На туй му казвам аз справедливост.
— Приготви се за запис и вземи парите. Искам да го свършим още днес.
Но Дерик имаще други планове. Срещнаха се във фоайето на казино „Ризорт“, където край полумрачния бар печални клиенти давеха в евтини напитки скръбта по загубените пари, докато навън грееше слънце и температурата вече надхвърляше двайсет градуса.
Дерик нямаше ни най-малко желание да го прецакат след присъдата. Искаше незабавно двайсет и пет хиляди в брой за Ейнджъл, а освен това настоя да получи „депозит“ за всички останали заседатели. Предварителен депозит. В брой, разбира се, нещо разумно и скромно, например по пет хиляди на човек. Клив пресметна набързо, но сбърка. Дерик разчиташе на единодушно решение, тъй че депозитът за единайсет заседатели възлизаше на петдесет и пет бона. Заедно с парите за Ейнджъл искаше незабавно да получи осемдесет хиляди в брой.
Заяви, че имал позната в съда и тя надникнала из документите.
— Съдят тютюневата компания за милиони — изрече той, без да знае, че всяка дума се записва от микрофон в малкото джобче на Клив. — Осемдесет хиляди са капка в морето.
— Ти си луд — отсече Клив.
— А пък ти си мошеник.
— Няма начин да платим осемдесет хиляди в брой. Както вече ти казах, с толкова много пари рискуваме да ни хванат.
— Чудесно. Ще ида да поговоря с тютюневата компания.
— Прав ти път. Ще чакам да прочета във вестниците.
Оставиха чашите недопити. Клив отново си тръгна по-рано, но този път Дерик не го догони.
Парадът на хубавиците продължи в четвъртък следобед, когато Кейбъл призова за свидетелка доктор Майра Спроулинг-Гуд, цветнокожа преподавателка от института „Рутгърс“, която мигновено привлече погледите на скучаещата зала. Беше висока почти метър и осемдесет, а по красота и елегантност не отстъпваше на своята предшественичка. По нежното й светлокафяво лице изникнаха весели трапчинки, когато се усмихна на заседателите и за миг задържа поглед върху Лони Шейвър, който отвърна с широка усмивка.
От самото начало Кейбъл разполагаше с неограничен бюджет за свидетелите, затова можеше да подбира изключително умни и красноречиви хора с дарба да привличат всеобща симпатия. Преди да наеме доктор Спроулинг Гуд, гой на два пъти я засне с видеокамера и после направи още един запис при показанията в кабинета на Рор. Както всички други свидетели, тя предварително бе изтърпяла двудневна репетиция на кръстосан разпит. Сега седна спокойно, преметна крак върху крак и цялата зала ахна.