Не бе изненада, че тя се оказа професор по маркетинг с цял куп препоръчителни писма. След завършване на образованието си осем години бе работила в рекламна агенция на Медисън Авеню, преди да се завърне в академичните кръгове. Отлично познаваше рекламата на новите стоки — специалност, която преподаваше и непрестанно проучваше. Скоро стана ясно защо е дошла на процеса. Някой циник би заявил, че идва, за да покаже колко е хубава, да се изтъкне пред Лони Шейвър, Лорийн Дюк и Ейнджъл Уийз, да разбуди в душите им гордост, че и афроамериканците са напълно способни да дадат своето решаващо мнение в един тъй важен процес.
Но всъщност идваше заради Фич. Преди шест години в Ню Джърси съдебните заседатели подплашиха всички, като спориха цели три дни, преди да се завърнат с оправдателна присъда. Още тогава Фич реши да издири някоя красива преподавателка от реномиран университет и да й отпусне солидна субсидия за проучване на рекламите за цигари и тяхното въздействие върху подрастващите. Като човек, който дава парите, Фич щеше да очертае в общи линии темата на изследването и се надяваше някой ден да извлече полза от него.
Доктор Спроулинг-Гуд никога не бе чувала за Ранкин Фич. Преди време бе получила осемстотин хиляди долара от Института за потребителски стоки — някаква дребна и никому неизвестна организация в Отава, която твърдеше, че проучва търговските перспективи на хиляди стоки. Друго не знаеше. Както не бе успял да узнае и Рор. Неговите агенти ровеха около организацията от две години насам. Тя се оказа частна, закриляна до известна степен от канадските закони, и явно получаваше средства от големите производители, сред които не личеше да има цигарени компании.
Резултатите от изследването се съдържаха в дебел доклад с красиви корици и Кейбъл предложи да го приемат за веществено доказателство. Тежкият том незабавно отиде при купчината официални документи. Според протокола това бе доказателство номер осемдесет и четири. Очакваше се съдебните заседатели да прегледат преди решението си поне двайсет хиляди страници текст.
Въпреки старателно подготвяното представяне, откритията й се оказаха простички и не изненадаха никого. Ако не се броят няколко широко известни изключения, всички реклами на потребителски стоки са насочени към клиенти под средната възраст. Автомобили, паста за зъби, хранителни стоки, бира, безалкохолни напитки, облекло, козметика — всички масово рекламирани стоки са предвидени за младите хора. Същото се отнася и до цигарите. Наистина, представят ги като продукт за младите, красивите, енергичните, безгрижните, богатите и остроумните. Но така е и с безброй други стоки.
Тук свидетелката премина към специфичните данни, започвайки от автомобилите. Кога за последен път сте виждали телевизионна реклама за спортна кола с дебел петдесет-годишен мъж зад волана? Или микробус, каран от затлъстяла домакина с шест хлапета и мърляво псе на задната седалка? Няма такава работа. Бира? Ето ви десет млади юнаци, седнали в хола да гледат бейзбол по телевизията. Всички са с буйни прически, мъжествени лица, новички джинси и плоски кореми. Това не е реалност, а успешна реклама.
Показанията й ставаха все по-забавни. Паста за зъби?! Случайно да сте видели от телевизора да ви се хили грозен човек с развалени зъби? Не, разбира се. Всички имат съвършена усмивка. Дори в рекламите за лекарства против младежки пъпки плахият юноша има само две-три едва забележими пъпчици.
Тя се усмихваше непрестанно, от време на време дори се разсмиваше на собствените си коментари. Заседателите също се усмихваха. Аргументите биеха право в целта. Щом успешната реклама е насочена към пълнолетни, но все още млади хора, то защо цигарените компании да не вършат същото?
Тя престана да се усмихва, когато Кейбъл засегна въпроса за подмамването на непълнолетни. Нейният изследователски екип не бил открил доказателства за подобна дейност, а в хода на своята работа проучили реклами от последните четирийсет години. Разполагали с пълен каталог на всички реклами за цигари след появата на телевизията. И както не пропусна да отбележи между другото, имало данни за увеличаване на тютюнопушенето след забраната на тези реклами. Почти две години търсили доказателства, че цигарените компании залагат капани за непълнолетните, защото проучването им тръгнало първоначално тъкмо от тона безпочвено предубеждение. Но просто се оказало, че не е вярно.
Според нея единственият начин за предпазване на детето от цигарените реклами бил в пълната им забрана — по стени, автобуси, във вестници и списания. И пак според нея това изобщо нямало да се отрази на продажбите. Нито пък върху пушенето сред малолетните.