— Хубаво място — каза той, гледайки кафявите петна по тавана.
— Поне е чисто, Фич. Няма телефони за подслушване, няма отдушници за камерите, нито пък кабели из стените. Проверявам всяка сутрин и ако надуша подарък от теб, просто излизам и повече няма да ме видиш.
— Много лошо мнение имаш за мен.
— Заслужаваш си го.
Фич отново огледа тавана, после пода.
— Харесва ми.
— Във всеки случай става за работа.
— И каква е работата?
Чантата й беше единственият предмет върху масата. Тя и измъкна отвътре същия прибор и го насочи към Фич.
— Я стига, Марли — възрази той. — Нали обещах.
— Да, знам. Чист си. Заповядай.
И тя посочи към един от двата стола срещу масата. Фич предпазливо опипа крехкия сгъваем стол, който можеше и да не издържи тежестта му. Седна внимателно, после се подпря на лакти върху масата. Тя обаче също не изглеждаше много надеждна, тъй че трябваше да се крепи върху двете опорни точки.
— Вече можем ли да поговорим за парите? — запита той с лукава усмивка.
— Да. Всъщност всичко е много просто, Фич. Прехвърляш ми едра сума, а аз обещавам да ти осигуря присъдата.
— Според мен би трябвало първо да изчакаме резултата.
— Знаеш, че не съм толкова глупава.
Сгъваемата маса беше широка само един метър. Двамата се подпираха върху нея и лицата им бяха на педя едно от друго. Фич често бе използвал масивното си туловище, убийствения поглед и зловещата козя брадичка, за да сплаши околните, особено ако ставаше дума за адвокатчета от фирмите, с които работеше. Но не личеше Марли да се е стреснала. Фич неволно се възхити на нейното самочувствие. Тя го гледаше право в очите, без да мига, а това винаги е невероятно трудно.
— В такъв случай няма гаранции — каза той. — Заседателите са непредсказуем народ. Може да ти дадем парите, а после…
— Зарежи това, Фич. И двамата знаем много добре, че ще платиш преди присъдата.
— Колко?
— Десет милиона.
Фич издаде гърлен звук, сякаш бе глътнал топка за голф, след това се закашля с всичка сила, като размахваше лакти и въртеше очи, а тлъстите му бузи се тресяха от неподправено изумление.
— Сигурно се шегуваш — дрезгаво изпъхтя той и се озърна за чаша вода, шепа хапчета или каквото и да било друго спасение от убийствения удар.
Тя го наблюдаваше все тъй безизразно, без да мига и без да откъсва очи от него.
— Десет милиона, Фич. Такава е сделката. И няма място за пазарлък.
Леко зачервен, той отново се разкашля. Постепенно си възвърна присъствието на духа и се замисли какво да отговори. Отдавна подозираше, че ще става дума за милиони и знаеше колко глупаво би било да твърди, че клиентът му не е в състояние да плати. Тя вероятно разполагаше с най-новите тримесечни отчети на Голямата четворка.
— Колко има във Фонда? — запита Марли и Фич инстинктивно присви очи. Досега не я бе видял да мигне нито веднъж.
— В кое? — запита той. Никой не знаеше за Фонда!
— Във Фонда, Фич. Недей да се правиш на ударен. Знам всичко за скапания ви Фонд. Искам десетте милиона да бъдат прехвърлени от сметката на Фонда в една сингапурска банка.
— Едва ли ще мога да го уредя.
— Можеш каквото си поискаш, Фич. Казвам ти, не се прави на ударен. Дай да сключим сделката незабавно и да се хванем на работа.
— Какво ще речеш, ако прехвърлим пет сега и пет след присъдата?
— Зарежи, Фич. Десет милиона още сега. Никак не ми се ще след процеса да те гоня за втората вноска. Имам странното чувство, че само ще си загубя времето.
— Кога да прехвърлим парите?
— Не ме интересува. Важното е да са пристигнали, преди заседателите да се оттеглят на съвещание. Иначе сделката отпада.
— И какво ще стане тогава?
— Има две възможности. Или няма да се стигне до съгласие, или Николас ще те осъди с девет на три гласа.
Докато Фич размишляваше над тъй небрежно подхвърлената прогноза, две дълбоки бръчки прорязаха челото му. Не се съмняваше във възможностите на Николас, защо Марли очевидно вярваше в него. Бавно разтърка очи. Играта бе свършила. Край на театралните представления при всяка нейна дума. Край на престореното изумление от условията. Тя командваше парада.
— Разбрахме се — каза той. — Ще прехвърлим парите според инструкциите ти. Трябва обаче да те предупредя, че това може да отнеме доста време.
— Знам за прехвърлянето на суми много повече от теб, Фич. Ще обясня най-подробно какво искам. Но не сега, по-късно.
— Добре.