Останалите дванайсет охотно добавиха подписите си под неговия и Харкин нямаше избор. Съботните заседания бяха рядкост, но не и изключение, особено при изолация на заседателите.
Негова светлост разпита ответника какво е предвидено за утре и Кейбъл категорично обеща да приключат. Рор заяви, че ищецът няма да протака нещата. За неделно заседание не можеше да става и дума.
— Надявам се процесът да свърши в понеделник следобед — съобщи Харкин на заседателите. — Утре е последен на ответника, в понеделник сутрин ще чуем заклютелните речи на двете страни и се надявам до пладне да получите делото за решение. Толкоз ми е по силите, скъпи приятели.
В ложата изведнъж разцъфтяха усмивки. Вече му се виждаше краят, все някак щяха да изкарат заедно още два почивни дни.
Предвиждаше се вечеря в един ресторант в Гълфпорт, прославен с великолепните си ребра на скара, а след това четири часа лични посещения — днес, утре и в неделя. Съдията се извини за неудобствата и ги отпрати.
След като заседателите излязоха, Харкин свика адвокатите и два часа обсъждаха десетина писмени молби и предложения.
33
Този път той закъсня. Идваше без шампанско, без цветя, без бонбони или целувки — без нищичко освен измъчената си душа, както личеше от пръв поглед. Още на прага хвана Мили за ръката, отведе я до леглото, седна на ръба и опита да каже нещо, но се задави. После зарови лицето си в шепи.
— Какво има, Хопи? — стреснато запита тя.
Не се съмняваше, че ще чуе някаква ужасна изповед. Напоследък той просто не беше на себе си. Мили седна до него, потупа го по коляното и зачака. Най-напред той се разбъбри какъв глупак е бил. Непрестанно повтаряше, че нямало да повярва какво е направил, после пак се разпростираше върху собствената си глупост, додето накрая тя решително го прекъсна:
— Какво си направил?
Изведнъж го обзе гняв — гняв срещу жалката сцена, която разиграваше. Той стисна зъби, подви горната си устна, навъси вежди и се впусна в яростно описание на мистър Тод Рингуолд, групировката KLX, „Стилуотър Бей“ и Джими Хъл Моук. Всичко било нагласено! Той просто си гледал работата и никому не се пречкал, само се мъчел да пробута някой и друг занемарен имот, да помогне на младоженците да свият семейно гнезденце. И ето че се домъкнал онзи тип от Негас с елегантен костюм и куп архитектурни планове, които изглеждали същинска златна мина.
О, как може да е бил толкова глупав! Той не издържа и се разплака.
Когато стигна до посещението на ФБР, Мили не се удържа:
— В нашата къща?
— Да, да.
— О, боже мой! Къде бяха децата?
И Хопи разказа как станало всичко — колко ловко отстранил от къщи Ничман и Нейпиър, как ги отвел в кантората и там му представили… записа!
Беше ужасно. Хопи продължаваше да разказва.
Мили също се разплака и това малко го облекчи. Може би нямаше да му се кара чак толкова много. Но тепърва имаше още за разправяне.
Описа как мистър Кристано пристигнал в града и се срещнали на яхтата. Много хора от Вашингтон, всъщност съвсем почтени хора, се тревожели за процеса. Републиканците и тъй нататък. Заради нарастващата престъпност. И тогава… ами, тогава сключили сделка.
Мили избърса сълзите с опакото на ръката си и изведнъж спря да плаче.
— Да, ама не съм сигурна, че искам да гласувам за тютюневата компания — замаяно промърмори тя.
Хопи също избърса очи.
— Е, хубава работа, Мили. Значи ме пращаш за пет години в затвора, за да гласуваш по съвест. Ти на кой свят живееш?
— Не е честно — каза тя, като се гледаше в стенното огледало зад нощното шкафче. Чувстваше се зашеметена.
— То се знае, че не е честно. А по-честно ли ще е, като ида в затвора и банката ви изхвърли от къщата? Какво ще стане с децата, Мили? Помисли за децата. Три в колежа и още две в гимназията. Остави унижението, ами кой ще им помогне да се изучат?
Разбира се, Хопи имаше предимство — цял ден бе репетирал за този момент. Горката Мили се чувстваше като ударена с мокър парцал. Умът й не работеше достатъчно бързо, за да открие най-точните въпроси. При други обстоятелства Хопи би я съжалил.
— Просто не мога да повярвам — прошепна тя.
Той седеше приведен, с лакти върху коленете и клюмнала глава в знак на пълно поражение.
— Съжалявам, Мили. Дълбоко съжалявам. Постъпих ужасно и знам, че не е честно спрямо теб.
— Не е честно спрямо хората на този процес.
Хопи не даваше пукната пара за хората от процеса, но реши да си премълчи.
— Знам, скъпа. Знам. Аз съм жалък негодник.
Тя напипа ръката му и я стисна. Хопи събра кураж за последния удар.