— Тогава кой сте?
Отново настана тишина. Но Хопи нямаше намерение да си трае.
— Те ми дадоха тия картички — заяви той. — Готов съм да се закълна пред съда върху цяла камара библии, че ми ги дадоха. Представяха се за агенти от ФБР и искам да идат в затвора.
— Кой сте вие? — запита Мадън човека, известен до неотдавна под името Ничман.
Мълчание. Тогава Мадън измъкна служебния си пистолет, с което дълбоко впечатли Хопи, после накара двамата да застанат разкрачени и да се подпрат на бюрото. Едно бързо претърсване не донесе нищо освен малко дребни пари и няколко ключа. Нито портфейли, нито фалшиви значки, нито каквито и да било документи. Двамата бяха прекалено опитни, за да допуснат подобна грешка.
Мадън им сложи белезници и ги изведе пред сградата където колегата му пиеше кафе от картонена чашка и чакаше. Натовариха задържаните в истинска служебна кола. Мадън се сбогува с Хопи, обеща да позвъни скоро и потегли, а зад него двамата мошеници седяха неловко върху окованите си ръце. Другият агент го последва с фалшивата служебна кола, която досега караше Нейпиър.
Хопи любезно размаха ръка.
Мадън подкара към Мобил по магистрала 90. Като по-изобретателен, Нейпиър набързо скалъпи правдоподобна история, към която Ничман прибави само дребни подробности. Обясниха, че били наети от някакъв анонимен представител на хазартния бизнес, за да проучат терените за продан по Крайбрежието. Така се сблъскали с Хопи, който се оказал страшно алчен и опитал да изкопчи пари. Работата взела да става дебела и шефът им наредил да се представят за агенти от ФБР. Всъщност в това нямало нищо лошо.
Мадън слушаше мълчаливо. По-късно двамата щяха да кажат на Фич, че вероятно не е знаел за Мили и нейните съдебни задължения. Той беше млад, случката го забавляваше; и се чудеше какво да прави с арестуваните.
Според него цялата история беше кокошкарска, тъй че нямаше смисъл да си губи времето. И без това го бяха затрупали с работа. Само това му оставаше — да прахосва усилия за двама дребни мошеници. Когато прекосиха границата с Алабама, той строго им обясни какви наказания очакват всеки, който се представя за агент от ФБР. Двамата отвърнаха, че много съжаляват. Повече нямало да се повтори.
Мадън отби от пътя, свали белезниците, върна им колата и заръча повече да не стъпват в Мисисипи. Двамата благодариха, обещаха да не се връщат и потеглиха с бясна скорост.
Когато Нейпиър се обади, Фич строши лампата с юмрук. Без да обръща внимание на кръвта по пръстите си, той крещеше, беснееше и слушаше как му разказват всичко от някаква шумна автогара в Алабама. После прати Панг да ги докара.
Три часа след като им бяха надянали белезници, Нейпиър и Ничман седяха в едно от помещенията на някогашния универсален магазин. Присъстваше и Кристаио.
— Започнете отначало — каза Фич. — Искам да чуя всяка подробност.
Той включи касетофона. Двамата започнаха мъчителния разказ и с общи усилия си припомниха всичко.
Накрая Фич им нареди да се пръждосват във Вашингтон.
Когато остана сам, той изгаси лампите в кабинета си и се нацупи в тъмното. Довечера Хопи щеше да каже на жена си. Мили беше загубена за ответника; нещо повече, сигурно щеше да иска милиарди за вдовицата на Уд.
Марли можеше да го спаси от катастрофата. Само тя.
36
Странна работа, каза Фийби, когато Бевърли я потърси по телефона. Преди два дни й се обадил някакъв тип, представял се за Джеф Кер и разпитвал за Клер. Тя веднага разбрала, че лъже, но се направила на ударена, за да го види какво иска. А и наистина не била чувала Клер от четири години насам.
Двете сравниха подробности за странния тип, макар че Бевърли не спомена нито срещата със Суонсън, нито целта на разследването му. После поприказваха ча някогашните хубави времена в колежа. Размениха по някоя лъжа за успешните си артистични кариери. Накрая обещаха непременно да се видят и приключиха разговора.
Един час по-късно Бевърли пак се обади, сякаш бе забравила нещо. Мислела си за Клер. Навремето се разделили скарани и това я тормозело. Дребна свада, но така и не се помирили. Искала да открие Клер и да се извини, та да й олекне. Но нямала представа къде е сега. Сякаш била потънала вдън земя.
В този момент от разговора Бевърли реши да рискува. Тъй като Суонсън бе споменал за друго име, а и сама си спомняше тайнствения ореол около миналото на Клер, сега тя подхвърли въдицата и зачака Фийби да клъвне.
— Знаеш ли, че всъщност името й не беше Клер? — подхвърли тя с добре разиграна небрежност.
— Да, знам.
— Тя ми го каза веднъж, но съм забравила.
Фийби се поколеба.