— Много хубаво име беше. Е, Клер също не звучи зле.
— Как беше?
— Гейбриъл.
— Да, точно така, Гейбриъл. Ами фамилията?
— Брант. Гейбриъл Брант. Родом от Кълъмбия, щата Мисури, там изкарала гимназия и колеж. Разказвала ли ти е?
— Може би, не си спомням.
— Имала приятел, ужасно груб и откачен. Опитала се да го разкара, а той почнал да я преследва. Затова напуснала града и си сменила името.
— Това не го бях чувала. Как е фамилията на родителите й?
— Брант. Мисля, че баща й е починал. Майка й преподавала в университета средновековна история.
— Дали още е там?
— Нямам представа.
— Ще опитам да я открия чрез майка й. Благодаря, Фийби.
След един час усилия Бевърли успя да се свърже със Суонсън по телефона. Попита го колко дава за информацията. Суонсън позвъни на Фич, който в момента се нуждаеше от добри новини. Той разреши максимум пет хиляди долара и след малко Суонсън предложи на Бевърли половината сума. Тя поиска повече. След десет минути пазарлък се споразумяха за четири хиляди и тя заяви, че ще ги иска в брой и на ръка, преди да каже каквото и да било.
Четиримата генерални директори бяха пристигнали за заключителните речи и присъдата, тъй че Фич разполагаше с цял флот от разкошни реактивни самолети. Изпрати Суонсън до Ню Йорк със самолета на „Пинекс“.
Привечер Суонсън кацна и се настани в малък хотел близо до площад Уошингтън. По телефона някаква съквартирантка го осведоми, че Бевърли е излязла. Не била на работа, но можело да е някъде на купон. От пицарията му казаха, че е уволнена. Суонсън отново позвъни на съквартирантката, но когато взе да разпитва, тя му затвори телефона. Той тръшна слушалката и ядосано закрачи из стаята. Как, по дяволите, да открие тая глупачка из целия Гринич Вилидж? Тръгна пеш към квартирата на Бевърли и краката му измръзнаха от студения дъжд. Седна да се постопли в кафенето, където бяха разговаряли. Щом обувките му поизсъхнаха, намери уличен телефон и проведе още един безплоден разговор със същата съквартирантка.
Марли поиска да се срещнат още веднъж преди решителния понеделник. Чакаше го в тесния си кабинет. Когато я зърна, Фич бе готов да й целува краката.
Реши да разкаже всичко за Хопи, Мили и провалената операция. Николас трябваше незабавно да се заеме с Мили, да я успокои, преди да е настроила и приятелките си. В края на краищата Хопи бе казал на Ничман и Нейпиър, че Мили вече била гореща привърженичка на ответника, показвала и на други доклада за Робилио. Дали наистина беше така? Ако да, какво би сторила, след като узнае истината за Хопи? Без съмнение щеше да побеснее. И незабавно да обърне другия край — да разкаже на другите по какъв отвратителен начин са се опитали да я хванат в капан чрез съпруга й.
Не ще и дума, това можеше да се превърне в истинска катастрофа.
Марли слушаше разказа му с каменна физиономия. Не бе изненадана, по-скоро се забавляваше, като го гледаше как се поти.
— Мисля, че трябва да я изхвърлим — заяви Фич, когато приключи.
— Имаш ли копие от доклада за Робилио? — запита тя съвършено спокойно.
Той измъкна лист от куфарчето си.
— Твоя работа ли е? — запита тя, след като прочете доклада.
— Да. Пълна измислица.
Тя сгъна листа и го пусна под стола.
— Страхотен план, Фич.
— Да, чудесен беше, додето не ни спипаха.
— И на всеки процес ли го правите?
— Е, поне се опитваме.
— Защо избрахте мистър Дюпри?
— Проучихме го внимателно и решихме, че ще е лесен. Дребен провинциален бизнесмен, едва си покрива разноските, а в игралните домове парите се леят, приятелите му трупат състояния. Веднага клъвна.
— Хващали ли са ви и друг път?
— Случвало се е да отменим плана, но никога не са ни хващали.
— Но сега ви спипаха.
— Не съвсем. Хопи и Мили може да подозират, че всичко е работа на тютюневата компания, но не са сигурни. Дано не са.
— И каква полза?
— Никаква.
— Спокойно, Фич. Мисля, че Хопи пресилва нейната важна роля. Николас често разговаря с Мили и според него тя изобщо не е привърженичка на твоя клиент.
— На нашия клиент.
— Правилно. На нашия клиент. Николас не е виждал доклада.
— Значи мислиш, че Хопи лъже?
— Упрекваш ли го? Твоите момчета са му внушили, че отива в затвора.
Фич въздъхна от облекчение и почти се усмихна.
— Довечера Николас трябва на всяка цена да поговори с Мили. След два-три часа Хопи ще й разкаже всичко. Може ли Николас да я потърси веднага?
— Фич, тя ще гласува както поиска Николас. Отпусни се.
Фич се отпусна. Вдигна лакти от масата и отново опита да се усмихне.
— Любопитно ми е с колко гласа разполагаме в момента.