— С девет.
— Кои са останалите трима?
— Хърман, Рики и Лони.
— Още ли не е намекнал на Рики за старите й грехове?
— Засега не.
— Значи стават десет — каза Фич, като въртеше пръсти и се оглеждаше. — Дори единайсет, ако изхвърлим някого и вкараме Шайн Ройс, нали така?
— Слушай, Фич, прекалено се тревожиш. Нали вече плати и нае най-добрите. Отпусни се сега и чакай присъдата. Тя е в сигурни ръце.
— Единодушна ли ще е? — алчно запита Фич.
— Николас твърдо смята да е единодушна.
Фич не усети как се смъкна по стъпалата на старата сграда и изскочи на тротоара. Бодро измина шест пресечки, като си подсвиркваше в прохладната вечер. Хосе подтичваше след него. Никога не бе виждал шефа си в толкова добро настроение.
От едната страна на заседателната зала седяха седемте адвокати, които бяха платили по един милион долара, за да участват в това събитие. Освен тях присъстваше само Уендъл Рор, който бавно крачеше напред-назад около другия край на масата и с тихи, отмерени думи се обръщаше към съда. Гласът му беше сърдечен и звучен, изпълнен ту със съчувствие, ту с гневни упреци към тютюневия гигант. Той поучаваше, обясняваше, увещаваше. Беше ту весел, ту яростен. Показваше снимки и изписваше цифри по черната дъска.
Свърши за петдесет минути — най-кратката репетиция досега. По заповед на Харкин заключителните речи не трябваше да траят повече от час. Откъм колегите веднага се посипаха коментари. Един-двама го поздравиха, но повечето търсеха какво да се подобри. Едва ли някой актьор бе играл пред по-взискателна публика. Седмината бяха произнесли стотици заключителни речи, донесли присъди за стотици милиони долари. Всички знаеха как се изкопчват пари от съда.
Бяха се споразумели да оставят самолюбието извьн залата. Макар че не обичаше критиките, Рор изтърпя разбора и се съгласи да повтори речта.
Трябваше да е съвършена. До победата оставаше само крачка.
Кейбъл търпеше същите мъки. Неговата публика беше далеч по-многобройна — десетина адвокати, няколко консултанти, цял куп сътрудници. Снимаха го с камера, за да може да види изпълнението си. Той възнамеряваше да привърши за половин час. Заседателите щяха да оценят кратката реч. Рор сигурно щеше да се разбъбри. Чудесен контраст — техничният Кейбъл с кратко изложение на фактите срещу словоохотливия Рор, който все гледа да бие на чувства.
Кейбъл приключи речта и седна да изгледа записа. После отново и отново — целия неделен следобед и до късно вечерта.
Докато пътуваше към вилата край плажа, Фич успя да си възвърне обичайното настроение на сдържан песимизъм. Четиримата шефове току-що бяха привършили с разкошния обяд и го чакаха. Джанкъл беше пиян и седеше настрани край камината. Фич прие чаша кафе и описа последните ходове на ответника. Разговорът скоро опря до парите, които бе поискал в петък — по два милиона от четирите компании.
До петък Фондът разполагаше с шест милиона и половина — предостатъчно, за да се приключи процесът. За какво поиска още осем милиона? И колко оставаха във Фонда сега?
Фич обясни, че внезапно са възникнали непредвидени много големи разходи.
— Стига си го увъртал, Фич — каза Лутър Вандъмиър от „Трелко“. — Успя ли най-сетне да купиш присъдата?
Фич се опитваше да не лъже тези хора. В края на краищата те бяха негови работодатели. Никога не им казваше цялата истина, а и те не очакваха това от него. Но когато му задаваха пряко толкова важен въпрос, чувстваше се длъжен да положи известно усилие за откровеност.
— Има нещо такова — каза той.
— Осигури ли гласовете, Фич? — запита друг генерален директор.
Фич помълча и внимателно огледа четиримата, включително и Джанкъл, който изведнъж бе наострил уши.
— Мисля, че ги осигурих — каза той.
Малко неуверено, но с напълно избистрен поглед, Джанкъл скочи на крака и пристъпи в средата на стаята.
— Повтори го, Фич.
— Чухте ме. — В гласа на Фич се долавяше нотка на гордост. — Присъдата е купена.
Другите трима също станаха на крака и обкръжиха Фич.
— Колко? — запита един от тях.
— Не казвам — хладно отвърна Фич. — Подробностите нямат значение.
— Настоявам да знам — обади се Джанкъл.
— Да оставим това. Наели сте ме да върша мръсната работа и да пазя вас и вашите компании. Ако искате да ме уволните, ваша воля. Но никога няма да узнаете подробностите.
Четиримата го гледаха и мълчаха. Обръчът им се свиваше около него. Бавно пиеха коктейлите си и се възхищаваха на своя герой. Осем пъти бяха се изправяли пред пропастта и осем пъти Ранкин Фич ги бе спасявал с мръсните си номера. Сега го правеше за девети път. Беше непобедим.