И никога до днес не им бе обещавал победа. Дори напротив. Преди всяка присъда идваше разтревожен, предсказваше катастрофи и се наслаждаваше на страховете им. Днес просто не приличаше на себе си.
— Колко? — запита Джанкъл.
Фич не можеше да крие. По напълно разбираеми причини четиримата имаха право да знаят къде са отишли парите. Макар и таен, Фондът все пак си имаше нещо като счетоводство. Когато Фич искаше пари, компаниите участваха поравно и всеки генерален директор получаваше месечен отчет за разходите.
— Десет милиона — каза Фич.
Пияният се опомни пръв.
— Платил си десет милиона на съдебен заседател! — излая той.
Другите бяха потресени не по-малко от него.
— Не. Не на съдебен заседател. Нека го кажем другояче. Закупих присъдата срещу десет милиона долара, приемате ли? В момента Фондът разполага с четири милиона и половина. И няма да отговарям на въпроси какво съм направил с парите.
Те биха могли да си представят плик с пари, пъхнат под масата. Например пет или десет хиляди. Но изглеждаше невъобразимо някой от тия дребни провинциалисти в съда да има чак толкова ум, че да мечтае за десет милиона долара. Не, просто не можеше всичко да е отишло у един човек.
Мълчаха смаяно, наобиколили Фич, и всички мислеха едно и също. Сигурно е извъртял номер на десет от заседателите. Това звучеше разумно. Избрал е десет души и е предложил по милион. Точно така, далеч по-разумно. Десет нови-новенички милионери край Мексиканския залив. Но как се крият толкова пари?
Фич се наслаждаваше на мига.
— Естествено, нищо не е гарантирано — каза той. — Няма да узнаете, преди да чуете заседателите.
Има си хас да не е гарантирано — за десет милиона долара. Но всички мълчаха. Лутър Вандъмиър се отдръпна пръв. Наля си бренди и седна на табуретката до пианото. След време Фич щеше да му разкаже. Нямаше закъде да бърза — след месец-два можеше да го привика по служба в Ню Йорк и да изкопчи цялата история.
Фич каза, че сега имал работа. Искал утре всички да дойдат в съдебната зала.
— И не сядайте заедно — заръча той на сбогуване.
37
Всички заседатели усещаха, че неделната нощ ще е последната от заточението им. Шушукаха си, че ако в понеделник по пладне получат делото, до вечерта сигурно ще успеят да постигнат съгласие за присъдата и да се приберат у дома. Не го казваха открито, защото това би предизвикало и разсъждения около самата присъда, а Хърман бързо слагаше край на подобни приказки.
Все пак настроението беше бодро и мнозина тайничко си разчистваха стаите. Искаха последното посещение в „Сиеста Ин“ да е кратко — само колкото да си грабнат готовите чанти и четките за зъби.
В неделя имаха трета поредна вечер за лични посещения и това започна да им омръзва. Особено на семейните. За една съпружеска двойка три вечери нежност в тясна стая са малко множко. Дори и неженените се нуждаеха от почивка. Приятелката на Севил не се появи. Дерик каза на Ейнджил, че щял да намине, но първо имал да свърши важна работа. Лорийн нямаше приятел, но през почивните дни бе общувала с дъщерите си предостатъчно. Между Джери и Хрътката припламна първата препирня.
В неделя вечер из мотела цареше тишина; нямаше нито футбол и бира в Балната зала, нито шахматни турнири. Николас ядеше пица с Марли в своята стая. Уговаряха текущите задачи и общия план. Двамата бяха нервни и почти не се развеселиха от описанието на Фич и неговите злополуки около Хопи.
В девет Марли си тръгна. Потегли с колата към нас наетия апартамент и си събра багажа.
Николас мина в отсрещната стая, където Хопи и Мили го чакаха, щастливи като младоженци. Чудеха се как да му благодарят. Нали ги бе измъкнал от този кошмарен заговор. Направо потресаващо — на какво ли не са способни тютюневите магнати, за да постигнат своето.
Мили каза, че се тревожела дали трябва да остане в съда. Двамата с Хопи разговаряли за това и тя смятала, че не може да бъде безпристрастна след всичко, което са сторили па съпруга й. Николас бе очаквал нещо подобно. Кача, че сега се нуждаел от нейната помощ.
А имало и още нещо, далеч по-важно. Ако Мили кажела на Харкин за заговора около Хопи, това вероятно щяло да провали целия процес. И след година-две други заседатели щели да се изправят пред същото дело. Двете страни щели да хвърлят още милиони, за да свършат същата работа.
— От нас зависи, Мили. Избраха ни, за да отсъдим, и ние сме длъжни да стигнем до края. Следващите заседатели няма да са по-умни от нас.
— Правилно — обади се Хопи. — Процесът приключпа утре. Срамота ще е да се провали в последния момент.
Мили стисна зъби и събра кураж. С приятел като Николас всичко изглеждаше по-лесно.