В неделя вечерта Клив и Дерик се срещнаха в бара на Златното казино. Изпиха по бира, погледаха футбол и разговорът не стигна доникъде, защото Дерик само вдигаше шум и се правеше на ядосан, задето го прецакват. Петнайсетте хилядарки бяха в малък кафяв пакет, който Клив плъзна по масата и Дерик го пъхна в джоба си, без да благодари. Според последната уговорка щеше да получи другите десет след процеса — естествено, ако Ейнджъл гласува срещу защитата.
— Защо не вземеш да си вървиш? — запита Дерик няколко минути, след като бе прибрал парите до сърцето си.
— Чудесна идея — отвърна Клив. — А ти бягай при момичето. Обясни й как стоят нещата.
— Знам си работата.
Клив си взе цигарите и изчезна.
Дерик изгълта бирата, после изтича в тоалетната, заключи се и преброи парите — сто и петдесет новички банкноти по сто долара. Пак събра пачката и се изуми от размерите й — нямаше и един пръст на дебелина. Раздели парите на четири и ги натъпка по джобовете си.
Казиното гъмжеше от народ. Някога Дерик бе играл зарове с по-големия си брат, който служеше в армията. Сега масите го привличаха като магнит. Погледа малко, после реши да устои на изкушението и да отиде при Ейнджъл. На барчето срещу рулетката спря за още една бира. Наоколо печелеха и губеха цели състояния. Пари при пари отиват. Днес му беше щастлив ден.
Той пристъпи към масата с жетоните, обмени хиляда долара и с наслада усети уважението към солидния клиент. Крупието огледа новичките банкноти и се усмихна почтително. До масата като по магия изникна руса сервитьорка и Дерик си поръча бира.
Заложи на едро — по на едро, отколкото белите наоколо.! Първата купчинка жетони изчезна за четвърт час и той без колебание обмени още хиляда долара.
Скоро хвръкна и втората хилядарка, после му потръгна и спечели хиляда и осемстотин долара за пет минути. Купи още жетони. Поръчваше бира след бира. Русата взе да флиртува. Крупието го попита дали не иска да стане почетен член на казиното.
Вече бе загубил представа колко пари му остават. Вадеше ги от джобовете си, после връщаше част от тях. Купи още жетони. След час вече бе останал само с шест хиляди долара и отчаяно искаше да престане. Но все някога трябвате да му потръгне. Веднъж му бе провървяло; пак щеше да му излезе късметът. Реши да залага все така на едро и щом си върне парите, да спре. След още една бира премина на уиски.
Не вървеше. По някое време отскочи до тоалетната, заключи се в същата кабинка и измъкна смачканите банкноти от джобовете си. Доплака му се — бяха останали само седем хиляди. Но щеше да си ги върне. Щеше да опита на друга маса. И с по-различни залози. А ако, не дай си боже, останеше само с пет хиляди, незабавно щеше да зареже всичко и да хукне навън. В никакъв случай не би си позволил да загуби последните пет хиляди.
Мина край една пустееща рулетка и без сам да знае защо, заложи петстотин долара на червено. Крупието завъртя, топчето спря на червено и Дерик спечели петстотин долара. Остави всичко на червено и спечели още веднъж. Без колебание заложи двете хиляди долара и му провървя за трети пореден път. Четири бона за по-малко от пет минути. Той седна в барчето, поръча си бира и погледа малко бокс по телевизията. Почувства се щастлив, че има в джобовете си почти единайсет хиляди долара.
Времето за посещения бе отминало, но трябваше на всяка цена да говори с Ейнджъл. Решително тръгна между редиците игрални автомати, като гледаше да е по-настрани от масите. Крачеше бързо с надеждата да стигне до изхода, преди да е размислил и да се върне обратно. Успя.
Сякаш само минута, след като потегли по шосето, Дерик зьрна зад себе си синя лампа. Отзад се бе лепнала полицейска кола с мигащи фарове. За беля не си носеше нито дьвка, нито ментови бонбони. Спря, излезе от колата и зачака полицая, който пристъпи до него и веднага надуши мириса на алкохол.
— Пили ли сте? — запита той.
— О, нали знаете, една-две бири в казиното.
Полицаят светна с фенерче право в очите на Дерик, после го накара да върви по права линия и да докосне носа си с пръст. Личеше, че е пиян. После му сложи белезници и го откара в ареста. Алкохолната проба показа осемнайсет на хиляда.
Доста го разпитваха за парите, натъпкани по джобове му. Обяснението звучеше смислено — имал късмет в казиното. Нямаше обаче работа. Живееше при брат си. Нямаше и полицейско досие. Полицаят описа парите и личните вещи, после заключи всичко в касата.
На пода в килията хъркаха двама пияници. Дерик седна на горното легло. Сега телефонът не би му помогнал, защото не можеше да позвъни направо на Ейнджъл. Пияните шофьори задължително оставаха поне пет часа зад решетките. На всяка цена трябваше да се свърже с Ейнджъл, преди да е тръгнала към съда.