Телефонът събуди Суонсън в три и половина през нощта. Гласът отсреща беше провлачен, глух и замаян, но явно принадлежеше на Бевърли Монк.
— Добре дошъл в Ню Йорк — високо изрече тя, после се разкиска като луда. Личеше си, че е доста пияна.
— Къде си? — запита Суонсън. — Нося парите.
— По-късно — каза тя. Отнякъде долитаха сърдити мъжки гласове. Усилиха музиката. — По-късно ще свършим тая работа.
— Информацията ми трябва спешно.
— А пък на мен ми трябват парите.
— Чудесно. Казвай къде и кога.
— Че откъде да знам? — отвърна тя и наруга някого до себе си.
Суонсън вкопчи пръсти в слушалката.
— Бевърли, чуй ме. Помниш ли онова малко кафене, където се срещнахме предния път?
— Да, май си го спомням.
— На Осмо Авеню, близо до „Балдучи“.
— Да бе, сещам се.
— Добре. Ела там колкото се може по-скоро.
— Ама много скоро ли? — запита тя и се разкикоти.
Суонсън търпеливо запита:
— Какво ще кажеш за седем сутринта?
— А сега колко е?
— Три и половина.
— Олеле!
— Слушай, защо да не дойда още сега? Кажи ми къде си и скачам в първото такси.
— А, не, тук съм си добре. Малко се забавлявам.
— Пияна си.
— И какво?
— Това, че ако искаш четирите хилядарки, гледай да останеш поне малко трезва и да дойдеш.
— Ще дойда, скъпи. Как ти беше името?
— Суонсън.
— Вярно, Суонсън. Чакай ме там около седем.
Тя се изкиска и затвори телефона.
Суонсън не мигна до сутринта.
В пет и половина Марвис Мейпълс се яви в полицията и запита дали може да прибере брат си Дерик. Петте часа бяха изтекли. Полицаят доведе Дерик от килията, после отключи касата и извади вещите му върху метален поднос. Под втрещения поглед на брат си Дерик провери всичко — единайсет хиляди долара в брой, ключовете за колата, джобно ножче и вазелин за устни.
На паркинга Марвис попита за парите и Дерик обясни, че му провървяло на зарове. После даде на брат си двеста долара и помоли да използва неговата кола. Марвис взе парите и се съгласи да изчака пред затвора, докато докарат колата на Дерик от общинския паркинг.
Дерик бясно подкара към Пас Крисчън и спря зад „Сиеста Ин“ под първите бледи лъчи на зората. За всеки случай приклекна ниско и се промъкна през шубраците към прозореца на Ейнджъл. Естествено, прозорецът беше затворен и той почука по стъклото. Никакъв отговор. Дерик взе камъче и почука по-силно. Обзе го паника — наоколо бързо се развиделяваше.
— Не мърдай! — изрева някой зад гърба му.
Дерик се завъртя и зърна полицая Чък с черен пистолет, насочен право в челото му.
— Дръпни се от прозореца! Горе ръцете!
Дерик вдигна ръце и се отдръпна през храстите.
— Лягай долу! — бе следващата команда и Дерик се прос на на студения тротоар с ръце зад гърба. Чък се обади за подкрепления.
Марвис още чакаше колата, когато брат му повтори пристигна в ареста.
Ейнджъл изобщо не се събуди.
38
За жалост заседателят, който проявяваше най-голямо усърдие, слушаше по-внимателно от останалите, запомняше всичко чуто и спазваше всяко нареждане на Харкин, днес щеше да изхвръкне последен и да загуби всяка възможност за участие в съдебното решение.
В седем и петнайсет безупречно точната мисис Граймс влезе в столовата, взе поднос и започна да подрежда закуската върху него, както правеше от две седмици насам. Овесена каша, обезмаслено мляко и банан за Хърман. Корнфлейкс, мляко, парченце бекон и ябълков сок за нея. Николас стоеше до масата и предложи да й помогне. В заседателската стая той винаги приготвяше кафето на Хърман. И сега стори същото. Сметана и две лъжички захар за Хърман. Черно за мисис Граймс. Побъбриха си за прибирането на багажа. Личеше, че тя се вълнува от надеждата днес да вечеря в дома си.
Още от зори в столовата цареше празнично настроение. Николас и Хенри седяха до масата и поздравяваха подранилите. Днес се прибираха!
Мисис Граймс се пресегна за прибори и Николас бързо пусна четири малки хапчета в кафето на Хърман, продължавайки да говори нещо за адвокатите. Лекарството нямаше да го убие. Беше метедрин — използваха го при шокова терапия за съживяване на полумъртви пациенти. Около четири часа Хърман щеше да е много зле и сетне да се оправи напълно.
Както правеше често, Николас последва мисис Граймс по коридора, като продължаваше да разговаря. Тя му благодари от сърце — толкова симпатичен младеж.
Трийсет минути по-късно избухна паника и Николас веднага се озова в центъра на събитията. Мисис Граймс излезе в коридора и закрещя към Чък, който стоеше на поста си с вестник и чаша кафе. Николас я чу и изскочи от стаята си. Ставало нещо с Хърман!