— За мен то доказва, че цигарите са твърде вредни — отговори Гладис.
Лони се завъртя и я погледна.
— Вярно. Мислех, че вече сме на едно мнение по въпроса. — Той извърна лице към Николас. — Пак казвам да преминем към гласуване. Вече от три часа четем и ако съдията запита дали сме прегледали тия боклуци, ще му кажем: „Ами да. Дума по дума.“
— Прави каквото си искаш, Лони — рязко отвърна Николас.
— Чудесно. Хайде да гласуваме.
— За какво да гласуваме? — запита Николас.
Двамата бяха застанали от двете страни на масата, всички други седяха между тях.
— Да видим кой какво мисли. Аз ще съм пръв.
— Е, дай да те чуем.
Лони дълбоко си пое дъх и всички отправиха погледи към него.
— Моята позиция е съвсем проста. Вярвам, че цигарите са опасни. Те предизвикват пристрастяване. Те убиват. Затова гледам да си нямам работа с тях. Всички го знаят, вече говорихме за това. Смятам, че всеки има право на избор. Никой не може да те принуди да пушиш, но ако го правиш, ще си търпиш последствията. Не да пухтиш като комин трийсет години, а после да искаш цяло състояние. На тия шантави процеси трябва да се сложи край веднъж завинаги.
Говореше високо и останалите попиваха всяка дума.
— Свърши ли? — запита Николас.
— Да.
— Имам въпрос — обади се Гладис Кард. — Колко пари се очаква да присъдим на ищцата? Мистър Рор някак не го изясни.
— Той иска два милиона за реалните щети — обясни Николас. — Санкцията зависи изцяло от нас.
— Тогава защо изписа на дъската осемстотин милиона?
— Защото му се ще да вземе осемстотин милиона — отвърна Лони. — Ще му ги дадеш ли?
— Едва ли — каза тя. — Аз дори не знаех, че на снета има толкова много пари. Всичко ли ще иде при Селист Уд?
— Нали ги видя ония адвокати отвън? — подигравателно запита Лони. — Тя ще има голям късмет, ако изобщо изкопчи нещо. Тоя процес не е нито заради нея, нито заради умрелия й съпруг. Просто шепа адвокати искат да забогатеят, като съдят тютюневите компании. И ние ще сме глупаци, ако се хванем на въдицата.
— Знаеш ли кога пропуших? — обърна се Ейнджьл Уийз към Лони, който продължаваше да стои прав.
— Не, не знам.
— Спомням си много добре. Бях на тринайсет години и недалеч от нас, на главната улица, зърнах грамаден плакат — едър, страшно симпатичен чернокож младеж гази със запретнати джинси из вълните край плажа и държи цигара в едната ръка, а на рамото му виси стройна чернокожа красавица. И двамата ухилени до уши. Разкошни зъби. Цигари „Салем“ ментол. Страхотна веселба. И аз си рекох: е, това е живот. И на мен ми се иска. Прибрах се, измъкнах пари от чекмеджето, слязох на улицата и си купих пакет „Салем“. Приятелките ми решиха, че съм страшно шик, и оттогава не съм спряла да пуша. — Тя помълча, погледна Лорийн Дюк и пак се обърна към Лони. — Не ми разправяй, че всеки може да спре. Аз съм като наркоманка, разбираш ли? Не е толкова лесно. Сега съм на двайсет години, пуша по два пакета на ден и ако не спра, няма да доживея до петдесет. И недей да ми разправяш, че не подмамвали дечурлигата. Те подмамват чернокожите, жените, хлапетата, каубоите, белите, подмамват всички и ти го знаеш много добре.
От четири седмици насам Ейнджъл не бе повишавала глас нито веднъж и сега нейният гняв изненада всички. Лони я изгледа свирепо, но премълча.
Лорийн й се притече на помощ.
— Едната ми дъщеря е само на петнайсет години Миналата седмица ми заяви, че пропушила, защото всичките й приятелки вече пушели. Тия деца са прекалено малки, за да разбират с какво се захващат, а когато се осъзнаят, вече няма връщане. Питах я откъде си взима цигари. И знаеш ли какво ми каза?
Лони мълчеше.
— От автоматите. Има един автомат в безистена, където се мотаят хлапетата. И още един във фоайето на киното. В две-три закусвални също монтираха автомати. И ще ми разправяш, че не подмамвали дечурлигата. Гади ми се от цялата тая история. Само да се прибера у дома, веднага ще се заема с момичето.
— А какво ще направиш, като започне да пие бира? — запита Джери. — Сигурно ще съдиш „Будвайзер“ за десет милиона, защото всички други хлапета пият тайничко?
— Няма доказателства, че бирата предизвиква пристрастяване — обади се Рики.
— А, значи от пиене не се умира?
— Има разлика.
— Обясни ми я, моля ти се — каза Джери. Спорът вече засягаше два от любимите му пороци. Дали скоро нямаше да стане дума за хазарта и мацките?
Рики се позамисли, после неохотно започна да защитава алкохола.
— Цигарите са единственият продукт, който предизвиква смърт, ако се употребява точно както е предвидено. Естествено, алкохолът също се произвежда за консумация, но ако се пие с мярка, не е смъртоносен. Вярно, хората се напиват и загиват при всякакви злополуки, но можем основателно да твърдим, че в тези случаи продуктът не е употребен както трябва.