— Значи ако човек пие петдесет години наред, това не е самоубийство?
— Не, ако пие умерено.
— Е, радвам се да го чуя.
— И още нещо. Алкохолът си има естествена спирачка. Когато го използваш, незабавно усещаш ефекта. С тютюна не е така. Минават години, преди да усетиш какво прави с теб. Но по това време вече си в примката и не можеш да се измъкнеш.
— Повечето хора могат — обади се Лони откъм прозореца, без да поглежда Ейнджъл.
— А защо според теб всички опитват да ги октажат? — спокойно запита Рики. — Дали защото им харесва да пушат? Или защото се чувстват млади и безгрижни? Не, мъчат се да престанат, за да не стигнат до рак и инфаркт.
— И как ще гласуваш? — запита Лони.
— Мисля, че е съвсем ясно — отвърна тя. — Дойдох на този процес без предварително мнение, но сега осъзнавам, че само ние сме в състояние да потърсим отговорност от тютюневите компании.
— Ами ти? — обърна се Лони към Джери с надеждата да намери съюзник.
— Още не съм решил. Мисля да изслушам всички останали.
— А ти? — запита той Силвия Тейлър-Татьм.
— Мъча се да разбера откъде-накъде ще правим онази жена милионерка.
Лони тръгна покрай масата, гледайки всички право в лицата. Повечето извръщаха очи. Без съмнение ролята на бунтовен водач му доставяше удоволствие.
— Какво ще кажете вие, мистър Севил? Все си мълчите.
Това щеше да бъде интересно. Никой нямаше представа какво мисли Севил.
— Аз вярвам в правото на избор — каза той. — В абсолютното право на избор. Възмущавам се от начина, по който тия корпорации съсипват природата. Мразя продукцията им. Но всеки човек има право на избор.
— Мистър Ву? — запита Лони.
Хенри се изкашля, помисли малко и каза:
— Все още не съм решил.
Всъщност смяташе да се присъедини към Николас, който в момента бе удивително мълчалив.
— Ами ти, господин старши заседател? — запита Лони.
— За половин час можем да приключим с тия отчети. Хайде да го направим, а после ще пристъпим към гласуване.
След първия сериозен сблъсък всички с облекчение се задълбочиха в четенето. Усещаха, че голямата схватка наближава.
Отначало му се искаше да викне Хосе и да поеме с лимузината по улиците, по магистралата, където и да е. Не че имаше шанс да я открие, но поне щеше да вьрши нещо и да се надява на чудо.
Знаеше, че е изчезнала.
Все пак остана сам до телефона в кабинета си, като се молеше тя да позвъни още веднъж и да каже, че сделката е в сила. През целия следобед Конрад сновеше насам-натам и носеше вести, които не го учудваха. Колата й била изоставена пред апартамента. В квартирата нямало никакви признаци на живот. Нито следа от Марли. Сякаш е потънала вдън земя.
Странно, колкото повече се бавеха заседателите, толкова по-здраво се вкопчваше Фич в последните надежди. Ако бе искала да вземе парите, да избяга и да прецака Фич, то къде беше присъдата? Може би имаше затруднения. Може би Николас още се мъчеше да спечели гласове.
Фич не бе губил нито веднъж и сега се опитваше да си втълпи, че и друг път е било така, че и по-рано се е потил от страх в очакване на присъдата.
Точно в пет съдията Харкин зае мястото си и прати да повикат заседателите. Адвокатите дотичаха около масите. Повечето зрители също насядаха.
Заседателите изпълниха ложата. Изглеждаха уморени, но в това нямаше нищо чудно.
— Само няколко кратки въпроса — каза негова светлост. — Избрахте ли си нов старши заседател?
Те кимнаха и Николас вдигна ръка.
— Оказаха ми тази чест — тихо изрече той без следа от гордост в гласа.
— Добре. За сведение, преди около час разговарях с Хърман Граймс и той се чувства нормално. Изглежда, че не е било сърдечен удар и смятат да го изпишат утре. Праща ви много поздрави.
Повечето от заседателите успяха да се усмихнат.
— Вече от пет часа обсъждате делото и бих искал да зная дали напредвате.
Николас смутено се изправи и пъхна ръце в джобовете си.
— Мисля, че напредваме, ваша светлост.
— Добре. Без да разпитвам какво точно обсъждате, мога ли да знам дали според вас ще стигнете до някаква присъда?
Николас погледна другите в ложата, после каза:
— Мисля, че да, ваша светлост. Да, сигурен съм, че ще произнесем присъда.
— А кога би могло да стане това? В никакъв случай не ви подканвам да бързате. Разполагате с толкова време, колкото е необходимо. Просто трябва да взема някои мерки, ако смятате да останете до късно.
— Всички искаме да се приберем, ваша светлост. До довечера смятаме да приключим и да ви съобщим присъдата.