— Чудесно. Благодаря ви. Вечерята ще дойде скоро. Ако ви потрябва нещо, аз съм в кабинета.
41
Мистър О’Райли бе дошъл да достави лично последната вечеря и да се сбогува с хората, които вече смяташе за свои приятели. Заедно с трима помощници той ги обслужи като кралски особи.
Към шест и половина вечерята приключи. Скоро щяха да се върнат по домовете си. Споразумяха се най-напред да гласуват по въпроса за отговорността. Николас ги попита съвсем простичко:
— Съгласни ли сте да търсим от „Пинекс“ отговорност за смъртта на Джейкъб Уд?
Рики Колман, Мили Дюпри, Лорийн Дюк и Ейнджъл Уийз отговориха с твърдо „да“. Лони, Филип Севил и Гладис Кард гласуваха против. Останалите се колебаеха. Хрътката не знаеше какво да каже, но клонеше към „не“. Най-новият заседател Шайн Ройс не бе обелил дума през целия ден и само се ослушваше откъде духа вятърът. Щеше да скочи в печелившия лагер веднага щом разбереше кой е. Хенри Ву заяви, че се колебае, но в действителност чакаше Николас, който от своя страна изчакваше всички останали. Противоречията го тревожеха.
— Мисля, че е време да си кажеш думата — подхвърли Лони към Николас и се приготви за схватка.
— Да, нека чуем — обади се Рики, също готова за спор.
Всички погледи се приковаха в старшия заседател.
— Добре — каза Николас и настана пълни тишина. След дълги години планиране бе стигнал до този момент. Той грижливо подбра думите си, макар че хиляди пьти ги бе произнасял наум. — Убеден съм, че цигарите са смъртоносни; те убиват четиристотин хиляди души всяка година; производителите тъпчат продуктите си с никотин, защото отдавна знаят, че това предизвиква пристрастяване; ако компаниите желаеха, можеха да ги направят много по-безопасни, но при намаляването на никотина биха спаднали и продажбите. Смятам, че цигарите са погубили Джейкъб Уд и никой от вас не би оспорил това. Убеден съм, че тютюневите компании лъжат, мамят, прикриват и вършат всичко, което им е по силите, за да накарат децата да пушат. Те са банда безмилостни гадини и предлагам да им го върнем тъпкано.
— Съгласен — обади се Хенри Ву.
Рики и Мили бяха готови да изръкопляскат.
— Значи искаш финансови санкции? Наказателно обезщетение? — смаяно запита Джери.
— Присъдата няма да има смисъл, ако е дребна, Джери. Трябва да бъде огромна. Ако присъдим само реалните щети, значи не ни стиска да накажем тютюневата индустрия за греховете й.
— Нека ги заболи — вметна Шайн Ройс, защото искаше и той да каже нещо умно. Вече бе открил печелившия лагер.
Лони изумено се втренчи в Шайн и Ву. Бързо преброи наум — седем гласа в полза на ищеца.
— Не можеш да говориш за парите, защото още нямаш достатъчно гласове.
— Гласовете не са мои — отвърна Николас.
— Не ми ги разправяй тия — мрачно отсече Лони. — Цялата присъда е твоя.
Отново преброиха — седем за ищеца, трима за ответника. Джери и Хрътката висяха в безтегловност, но търсеха място за приземяване. Внезапно Гладис Кард наруши равновесието с думите:
— Не ми се иска да гласувам за тютюневата компания, от друга страна обаче, просто не разбирам как тъй ще дадем на Селист Уд толкова много пари.
— Ти колко би й дала? — запита Николас.
Тя се изчерви.
— Ами не знам. Бих гласувала да й дадем нещо, но… наистина нямам представа.
— Ти колко предлагаш? — обърна се Рики към Николас и в стаята отново настана абсолютна тишина.
— Един милиард — изрече той с каменна физиономия.
Думата се стовари сред тях като бомба. Всички зяпнаха от изумление.
Преди някой да каже каквото и да било, Николас побърза да обясни:
— Ако искаме сериозно да предупредим тютюневата индустрия, трябва да ударим жестоко. Присъдата трябва да се запомни. От днес нататък тя ще се слави като момент, в който американското общество чрез своята съдебна система най-после е застанало срещу тютюневите магнати и е казало: „Стига толкова!“
— Ти си полудял — изтърси Джери и в този миг всички мислеха същото.
— Значи искаш да се прославиш — подметни Лони с убийствена ирония.
— Не аз, а присъдата. След седмица никой няма да помни имената ни, но всички ще помнят какво сме отсъдили. Ако ще правим нещо, поне да го правим като хората.
— Харесва ми — заяви Шайн Ройс. Мисълта да присъди толкова много пари го опияняваше. Единствен от цялата група Шайн бе готов да преспи още една нощ в мотела, та утре да се нахрани безплатно и да получи петнайсет долари.
— Кажи ни какво ще стане после — обади се замаяната Мили.
— Ще обжалват присъдата и някой ден, може би след две-три години, група дърти пръчове с черни тоги ще я подкастрят. Ще я сведат до нещо по-разумно. Ще кажат, че е смахната присъда на смахнати заседатели и ще я посмекчат. Така работи системата.