— Добре. А сега за размера на санкциите. Има ли предложения?
— Аз имам — каза Джери. — Нека всеки тайно запише своята сума на листче, после да ги съберем и да разделим сбора на десет. Така ще получим средния резултат.
— Да го смятаме ли за задължителен? — запита Николас.
— Не. Но поне ще имаме представа.
Идеята за тайно гласуване беше привлекателна и всички бързо надраскаха сумите върху късчета хартия.
Николас бавно разгъна всяко листче. Мили записваше резултата. Милиард, милион, петдесет милиона, десет милиона, милиард, милион, пет милиона, петстотин милиона, милиард, два милиона. Мили пресметна.
— Общият резултат е три милиарда петстотин шейсет и девет милиона. Делим на десет и излиза средно триста петдесет и шест милиона и деветстотин хиляди.
Трябваше им известно време, за да се опомнят. Лони скочи на крака и пристъпи към масата.
— Вие сте луди бе, хора — тихо изрече той, после излезе и затръшна вратата.
— Не мога да го направя — обади се Гладис Кард с треперещ глас. — С една пенсия живея, разбирате ли ме? Вярно, прилична пенсия, но просто не мога да проумея такива суми.
— Сумите са реални — каза Николас. — Компанията има осемстотин милиона в брой и имущество за повече от милиард. Миналата година нашата страна е похарчила шест милиарда за медицински разноски, свързани пряко с тютюнопушенето, и сумата расте от година на година. Четирите най-големи компании имат за миналата година оборот, който е почти шестнайсет милиарда. И печалбата им също расте. Трябва да мислим на едро, разбирате ли? Тия типове ще се изсмеят на една присъда за пет милиона. Нищо няма да променят и ще продължат както си знаят. Все същите реклами, насочени срещу децата. Все същите лъжи пред Конгреса. Все същата стара песен, ако не ги накараме да се събудят.
Рики приведе глава напред и се втренчи през масата в мисис Кард.
— Ако не ти е по силите, върви при онези.
— Не се подигравай.
— Не се подигравам. За това трябва смелост, разбра ли? Николас е прав. Ако ги зашлевим в лицето, ако не ги повалим в калта, нищо няма да се промени. Те са безмилостни.
Гладис Кард трепереше от нерви и беше готова да припадне.
— Съжалявам. Много искам да помогни, но просто не съм в състояние.
— Няма нищо, мисис Кард — успокои я Николас. Горката жена беше съсипана и отчаяно се нуждаеше от приятел. Докато имаше девет гласа, всичко щеше ли е наред. Можеше да си позволи известно великодушие, но в никакъв случай не биваше да губи още един глас.
Настана мълчание. Всички чакаха да я видят дали ще премине в другия лагер, или ще се предаде. Тя дьлбоко въздъхна, вирна глава и събра сили.
— Може ли да задам един въпрос? — обърна се Ейнджьл към Николас, сякаш сега той бе единствен извор на мъдрост.
— Казвай.
— Какво ще стане с тютюневия бизнес, ако наистина про изнесем голяма присъда?
— В какво отношение? Правно, икономическо или политическо?
— Изобщо.
Той се замисли за няколко секунди, макар че бързаше да отговори.
— Първоначално страхотна паника. Катастрофален удар. Тълпи уплашени шефове, които се питат какво ще последва. Ще се снишат и ще чакат да видят дали се задава потоп от съдебни процеси. Ще трябва да преосмислят рекламните си стратегии. Няма да фалират, поне в близко бъдеще, защото имат прекалено много пари. Сигурно ще хукнат към Конгреса да настояват за извънредни закони, но подозирам, че Вашингтон ще се отнася към тях все по-сурово. С две думи, Ейнджъл, ако си свършим работата, тютюневата промишленост вече никога няма да бъде същата.
— И може би някой ден цигарите ще бъдат обявени извън закона — добави Рики.
— Или пък за компаниите ще стане иеизгодно да ги произвеждат — каза Николас.
— А какво ще стане с нас? — запита Ейнджъл. — Искам да кажа, дали не е опасно? Нали и ти спомена, че онези хора ни дебнат още отпреди процеса.
— Не, за нас няма страшно — успокои я Николас. — Нищо не могат да ни направят. Както вече казах, след седмица няма да помнят имената ни. Но всички ще запомнят присъдата.
Филип Севил влезе и седна на мястото си.
— Е, какво решиха потомците на Робин Худ? — запита той.
Николас не му обърна внимание.
— Ако искаме да се приберем, трябва да решим размера на обезщетенията.
— Мисля, че вече го решихме — каза Рики.
— Имаме ли поне девет гласа? — запита Николас.
— На каква стойност, ако смея да запитам? — подигравателно се обади Севил.
— Горе-долу триста и петдесет милиона — осведоми го Рики.
— А, старата теория за разпределение на благата. Чудна работа, хич не ми приличате на банда марксисти.