— Имам идея — каза Джери. — Дайте да закръглим на четиристотин милиона, точно половината от парите им. Това няма да ги разори. Ще затегнат коланите, ще наблъскат още никотин, ще подмамят повечко дечурлига и — хоп — след година-две си възвръщат парите.
— Това да не е наддаване? — запита Севил, но никой не му отговори.
— Да го направим — каза Рики.
— Гласуваме — обяви Николас и девет ръце се вдигнаха нагоре.
След това той разпита поотделно всеки от осемте дали гласува за два милиона реални щети и четиристотин милиона наказателно обезщетение. Всички потвърдиха. Николас попълни формуляра и ги накара да се подпишат.
Лони се завърна след дълго отсъствие.
— Определихме присъда, Лони — каза му Николас.
— Гледай ти изненада! Колко?
— Четиристотин и два милиона долара — отвърна Севил. — Горе-долу.
Лони погледна Севил, после се завъртя към Николас.
— Шегувате ли се? — едва доловимо прошепна той.
— Никакви шеги — увери го Николас. — Искаш ли да се присъединиш?
— Не, по дяволите.
— Невероятно, нали? — подметна Севил. — И представете си само, всички ще бъдем прочути.
— Това е нечувано — изпъшка Лони и се подпря на стената.
— Не съвсем — възрази Николас. — Преди няколко години лепнаха на „Тексако“ присъда за десет милиарда.
— А, значи това вашето е дреболия, така ли? — възкликна Лони.
Николас се изправи.
— Не. Това е правосъдие.
Той пристъпи към вратата, отвори я и помоли Лу Дел да уведоми съдията Харкин, че заседателите са готови.
Докато чакаха, Лони придърпа Николас настрани и прошепна по-скоро изплашено, отколкото гневно:
— Има ли начин да остана настрани от това?
— Естествено. Не се тревожи. Съдията ще ни пита един по един дали сме съгласни с присъдата. Когато стигне до теб, кажи на всеослушание, че нямаш нищо общо.
— Благодаря.
42
Както безброй пъти до днес, Лу Дел взе бележката и я подаде на Уилис, който тръгна по коридора и изчезна зад ъгъла. Когато влезе в кабинета да връчи посланието, негова светлост говореше по телефона и нетърпеливо чакаше да чуе присъдата. Непрекъснато си имаше работа с присъди, но подозираше, че днешната ще е доста по-бомбастична. Някой ден можеше да ръководи и по-важен процес, но поне засега не бе в състояние да си го представи.
Бележката гласеше: „Ваша светлост, бихте ли ми уредили полицейска охрана след напускането на съдебната зала? Страхувам се. По-късно ще ви обясня. Николас Истър“.
Негова светлост даде нареждания на полицая, който чакаше пред вратата му, после решително се отправи към съдебната зала, където въздухът бе натежал от очакване. Адвокатите притичваха между редовете и трескаво сядаха, по местата си с нервни лица и разширени очи. Зрителите прииждаха. Наближаваше осем вечерта.
— Уведомиха ме, че заседателите са определили присъда — високо изрече Харкин пред микрофона и видя как адвокатите затрепераха. — Моля, доведете заседателите.
Както винаги става, дванайсетте влязоха със сериозни лица. Независимо дали носят добри новини за едната или другата страна, независимо дали са спорили около присъдата, или не, заседателите пристигат с наведени погледи, при което всички адвокати изтръпват и започват да кроят планове за обжалване.
Лу Дел пое формуляра от Николас и го подаде на негова светлост, който някак успя да запази безизразна физиономия, докато четеше написаното. Не подаде ни най-малък признак, че държи в ръцете си потресаваща новина. Присъдата го смая неописуемо, от процедурна гледна точка обаче не можеше да стори нищо. Технически погледнато, всичко беше наред. По-късно щеше да има молби за намаляване на размера на обезщетенията, но сега съдията бе с вързани ръце. Той сгъна бланката и по Лу Дел я върна в ложата. Николас бе станал, готов да вземе думата.
— Моля старшия заседател да обяви присъдата.
Николас разгъна своя шедьовър, изкашля се, хвърли бърз поглед наоколо, за да види дали Фич е в залата, и след като не го видя, прочете:
— Ние, съдебните заседатели, присъждаме на ищцата Селист Уд да получи обезщетение за понесени щети в размер на два милиона долара.
Това само по себе си беше прецедент. Уендъл Рор и неговата банда от адвокати шумно въздъхнаха. Току-що бяха влезли в историята.
Но Николас не бе свършил.
— Освен това ние, съдебните заседатели, присъждаме на ищцата Селист Уд да получи сумата от четиристотин милиона долара, представляваща наказателно обезщетение от ответника.
За адвокатите изслушването на присъдата е един вид изкуство. Не бива да трепваш. Не бива да се оглеждаш със скръбно или тържествуващо лице. Не бива да сграбчваш клиента си за утеха или поздравление. Трябва да седиш съвършено спокойно, да гледаш навъсен бележника си и да се правиш, че отдавна ти е било ясно каква ще е присъдата.