Този път изкуството бе осквернено. Кейбъл се прегьна на две като прострелян в корема. Колегите му гледаха ложата зяпнали и останали без дъх, с облещени от смайване очи. Тук-там откъм по-дребните риби зад Кейбъл дори долетя по някое „Боже мой!“.
Ухилен до уши, Рор прегърна Селист Уд, а тя се разплака. Другите от неговия екип тихомълком си стискаха ръцете. О, блажена тръпка на победата… и иа очакването да си поделят четирийсет на сто от присъдата.
Николас седна и потупа Лорийн Дюк по коляното. Най-сетне всичко бе свършило.
Харкин изведнъж стана деловит, сякаш не виждаше в присъдата нищо особено.
— А сега, дами и господа, ще запитам поотделно всеки от вас дали е съгласен с присъдата. Започваме от мис Лорийн Дюк. Моля, отговорете ясно за протокола, гласувахте ли за тази присъда, или не?
— Гласувах — гордо обяви тя.
Някои от адвокатите си записваха. Други тъпо гледаха в пустотата.
— Мистър Истър, гласувахте ли за тази присъда?
— Да.
— Мисис Дюпри?
— Да, сър. Гласувах.
— Мистър Севил?
— Не гласувах.
— Мистър Ройс, гласувахте ли за това решение?
— Да.
— Мис Уийз?
— Гласувах.
— Мистър Ву?
— Гласувах.
— Мистър Лони Шейвър?
Лони се понадигна и заяви високо, за да го чуе цялата зала:
— Не, ваша светлост, не гласувах за тази присъда и категорично съм против нея.
— Благодаря. Мисис Рики Колман, това ли е нашата присъда?
— Да, сър.
— Мисис Гладис Кард?
— Не, сър.
Изведнъж проблесна искрица надежда за Кейбъл, „Пинекс“, Фич и цялата тютюнева промишленост. Вече трима заседатели бяха отхвърлили присъдата. Само още един и съдията щеше да ги върне за допълнително съвещание. Всеки адвокат би могъл да разкаже безброй легенди за заседатели, чиито присъди са се разпаднали в момента на обявяване. В залата, когато те гледат адвокати и публика, една присъда звучи много по-различно, отколкото преди минути в усамотението на заседателската стая.
Но крехката надежда за чудо бе прекършена от Хрътката и Джери. И двамата потвърдиха присъдата.
— Доколкото разбирам, гласовете са девет на три — каза негова светлост. — Всичко друго изглежда наред. Някакви забележки, мистър Рор?
Рор само поклати глава. Нямаше право да благодари на заседателите, макар че би искал да скочи в ложата и да им целува краката. Той седеше кротко зад масата, отпуснал тежко ръка върху рамото на Селист Уд.
— Мистър Кейбъл?
— Не, сър — успя да процеди Кейбъл. О, колко неща му се искаше да наговори на тия идиоти!
Фактът, че Фич не е в съдебната зала, сериозно тревожеше Николас. Щом не беше тук, значи дебнеше и се спотайваше някъде навън, из сенките. Какво знаеше Фич? Вероятно твърде много. Николас нетърпеливо чакаше да се измъкне от залата и да си плюе на петите.
Харкин се впусна в многословни благодарности, поръсени с щедра доза патриотизъм, добави всички възможни клишета, които бе чувал в съдебните зали, заръча им да не разговарят с когото и да било за споровете около решението, после предупреди, че всяко разгласяване на събитията в заседателската стая ще се смята за обида на съда, и най-сетне ги отпрати на последното пътешествие към мотела, за да си вземат багажа.
Фич гледаше и слушаше от стаята до кабинета си. Седеше сам пред екрана — консултантите бяха уволнени още преди няколко часа и сега пътуваха към Чикаго.
Можеше да отвлече Истьр и вече бе обсъдил подробно плана със Суонсън, който узна всичко веднага след завръщането си. Но каква полза? Истьр нямаше да проговори, а те рискуваха да ги спипат. И без това си имаха предостатъчно неприятности, липсваше им само затворът в Билокси.
Решиха да го проследят с надеждата, че ще ги отведе до момичето. Което, разбира се, повдигаше нов въпрос: какво да правят с нея, ако я открият? Не можеха да се оплачат на полицията. Марли бе взела великолепното решение да открадне мръсни пари. Какво да заяви Фич в клетвените си показания пред ФБР? Че й е дал десет милиона долара, за да повлияе върху присъдата, а тя имала нахалството да го измами? И сега нека бъдат така добри да я арестуват.
Беше го прецакала по всички линии.
Фич гледаше изображението от скритата камера на Оливър Макаду. Заседателите станаха, бавно се изнизаха настрани и ложата опустя.
Събраха се в заседателската стая, за да вземат кой каквото е оставил — книга, списание или плетиво. Николас нямаше настроение за разговори. Той се измъкна през вратата, където Чък с усмивка на стар приятел му съобщи, че шерифът чакал отвън.