Тук Рор подхвана многословно обяснение относно наказателното обезщетение, на няколко пъти изтърва нишката и за повечето съдебни заседатели стана ясно, че от възторг при мисълта за страховитата присъда е почнал да се разсейва.
Съдията Харкин бе отредил с писмена заповед по един час за встъпителното изявление на всяка страна. И също тъй писмено бе обещал да прекъсва всеки адвокат, който надхвърли лимита. Макар да страдаше от всеобщата адвокатска страст към словесните излияния, Рор знаеше, че часовникът на негова светлост не е за подценяване. След петдесет минути той приключи с трогателен призив за правосъдие, благодари за вниманието, усмихна се, тракна с ченетата и се върна на място.
Петдесет минути на стол без разговор и почти без движение се равняват на часове и съдията Харкин разбираше това. Той обяви петнайсет минути почивка, след което дойде ред на ответника.
Дъруд Кейбъл приключи с речта си за по-малко от трийсет минути. Хладнокръвно и трезво увери съдебните заседатели, че „Пинекс“ също разполага с експерти, учени и изследователи, които ясно ще обяснят, че цигарите всъщност не предизвикват рак. Първоначалният скептицизъм би бил напълно естествен и той молеше само за търпеливост и отърсване от предразсъдъците. Дър не използваше записки и изстрелваше всяка дума право в лицето на някой от съдебните заседатели. Очите му пълзяха по първия ред, после неусетно прескачаха на втория, срещайки любопитните погледи един по един. Гласът и втренченият му взор бяха едва ли не хипнотични, но искрени. Просто нямаше как да не повярваш на подобен човек.
6
Първата криза се разрази по пладне. В дванайсет и десет съдията Харкин обяви обедна почивка и цялата зала остана неподвижна, докато заседателите се изнизваха от ложата. Лу Дел ги посрещна в тесния коридор и нетърпеливо подкара всички към стаята.
— Седнете да поизчакате — каза тя. — Обядът ще пристигне всеки момент. В каните има прясно кафе.
След като прибра дванайсетте заседатели, тя затвори вратата и изтича да провери другите трима, за които имаше отделна, по-малка стаичка в дъното на коридора. Щом се увери, че всичко е наред, отново зае поста си и огледа свирепо малоумния полицай Уилис, пратен да стои наблизо със зареден пищов на колана и да охранява неизвестно кого.
Заседателите бавно се пръснаха из стаята. Едни се прозяваха или разкършваха рамене, други продължаваха да се запознават или да бъбрят за времето. На моменти приказката вървеше трудно, както можеше да се очаква от хора, затворени в една стая с иепознати. Тъй като нямаха друга работа, храната внезапно се превръщаше в твърде значителн събитие. Какво ли щяха да им сервират? Дано менюто да се окаже сносно.
Както подобава на един старши съдебен заседател, Хърман Граймс зае челното място край масата и скоро подхвана оживен разговор с Мили Дюпри — добродушна жена на около петдесет години, която също имала познат слепец. Николас Истър се запозна с Лони Шейвър, единствения чернокож мъж в групата, който не криеше, че цялата работа никак не му допада. Като управител на супермаркет от местна търговска верига, Шейвър беше най-високопоставеният цветнокож в своята компания. Мършав и нервен, той не можеше да си намери място. Ужасяваше го мисълта че през следващите четири седмици ще бъде откъснат от магазина.
Минаха двайсет минути, а от обяда нямаше и следа. Точно в дванайсет и трийсет Николас подхвърли откъм дъното на стаята:
— Хей, Хърман, къде ни е обядът?
— Виж какво, аз съм само старши и нищо повече — отвърна Хърман сред внезапно настаналата тишина.
Николас пристъпи до вратата, отвори я и подвикна към Лу Дел:
— Гладии сме.
Тя бавно отпусна романчето, вгледа се в другите единайсест лица и рече:
— След малко.
— Откъде я карат тая храна? — запита той.
Въпросът явно не допадна на Лу Дел.
— От кулинарния магазин „О’Райли“. На две крачки оттук, точно зад ъгъла.
— Слушайте, вкарали са ни тук като стадо добитък — заяви Николас. — Не ни дават да излезем и да похапнем като хората. Нямам представа откъде-накъде не ни гласуват доверие колкото да отскочим отсреща за един свестен обяд, но щом го е рекъл съдията, ще слушаме. — Той пристъпи напред и се втренчи в прошарените кичури пред очите на Лу Дел. — Дайте да не си създаваме поводи за караници всеки ден по това време, бива ли?
— Дадено.
— Предлагам да изтичате до телефона и да разберете какво става с обяда, иначе ще се обърна към съдията Харкин.