— Чудя се кой ли ще е следващият — опита се да завърже разговор Джери.
— Сигурно някой доктор — отсече Хрътката, гледайки през прозореца.
Другите две пушеха мълчаливо и Джери реши да не им досажда.
Името на жената бе Марли, или поне така се представяше в този момент от живота си. Беше трийсетгодишна, с къса кестенява коса, кафяви очи, среден ръст, крехка фигура и специално подбрани простички дрехи, за да не привлича внимание. В тесни джинси или къса пола би изглеждала страхотно; всъщност ловеше окото с всякакво облекло или без него, но засега дьржеше никой да не я забележи. Вече на два пъти бе посещавала съдебната зала — първия път преди две седмици, по време на друг процес, а след това при подбора на заседателите. Отлично познаваше терена. Знаеше къде е кабинетът на съдията и къде обядва най-често. Знаеше всички адвокати на ищеца и ответника — внушително постижение само по себе си. Беше чела съдебните протоколи. Знаеше в кой хотел ще се спотайва Ранкин Фич до края на процеса.
Когато обявиха почивка, тя мина през металодетектора на входа и седна на последния ред. Публиката бе станала да се разтъпче, а адвокатите си шушукаха около масите. В един ъгъл Фич разговаряше с двама души и тя предположи, че са от консултантите. Той не я забеляза. В залата имаше поне стотина души.
Минаха няколко минути. Тя не откъсваше поглед от вратата в дьното и когато отвътре излезе секретарката с чаша кафе, Марли разбра, че съдията няма да се забави. Извади от чантичката си плик, изчака секунда, после пристъпи към един от полицаите до входа и запита с миловидна усмивка:
— Бихте ли ми направили една услуга?
Той едва не се усмихна на свой ред и сведе очи към плика.
— Ще се опитам.
— Трябва да бягам. Ще може ли да предадете това на онзи джентълмен в ъгъла? Не искам да го прекъсвам.
Полицаят присви очи и се вгледа към другия край на залата.
— Кой точно?
— Онзи, пълният в средата. С брадичка и тъмен костюм.
В този момент разсилният излезе иззад подиума и се провикна:
— Станете, влиза съдьт!
— Как се казва? — запита шепнешком полицаят.
Жената му подаде плика и посочи изписаното отпред име.
— Ранкин Фич. Благодаря.
Потупа го по ръката и изхвръкна навън.
Докато заседателите влизаха в залата, Фич се приведе да пошушне нещо на един от сътрудниците си, после тръгна към изхода. Стигаше му за днес. По принцип след подбора на заседателите рядко посещаваше съдебната зала. Имаше си и други начини да следи процеса.
На вратата полицаят го спря и му подаде плика. Фич с изненада се втренчи в името си. Тук беше непознат, същинска безплътна сянка — не се представяше никому и живееше под измислено име. Вашингтонската му фирма се наричаше „Арлингтън Уест и сие“ и той полагаше упорити усилия да я поддържа колкото се може по-скучна и незабележима. Никой не го познаваше… освен, разбира се, неговите работодатели, клиенти и неколцина адвокати. Без дори да благодари, той кимна на полицая, после излезе във фоайето, продължавайки да оглежда смаяно плика. Печатните букви несъмнено бяха изписани от женска ръка. Фич бавно го отвори и измъкна отвътре лист бяла хартия. Точно в средата имаше грижливо изписан текст: „Драги мистър Фич, утре съдебен заседател номер две, Истър, ще носи сив спортен пуловер с червен кант, бежов панталон, бели чорапи и кафяви кожени обувки с връзки.“
Шофьорът Хосе заобиколи чешмичката и като вярно куче застана до своя шеф. Фич препрочете бележката и тъпо се вгледа в Хосе. Върна се до вратата, открехна я и помоли полицая да излезе за малко.
— Какво има? — запита полицаят. Мястото му беше вътре, а той не обичаше да нарушава заповедите.
— Кой ви даде това? — запита Фич с цялата любезност, на която бе способен. Другите двама полицаи до металодетектора го зяпаха любопитно.
— Някаква жена. Не й знам името.
— Кога ви го даде?
— Малко преди да излезете. Има-няма минута.
Фич моментално се озърна.
— Виждате ли я някъде тук?
— Не — отвърна полицаят след бегъл поглед наоколо.
— Можете ли да я опишете?
Човекът беше полицай, а един полицай трябва да има набито око.
— Естествено. Естествено. Малко под трийсетте. Бих казал, нейде към двайсет и шест-седем. Къса кестенява коса. Кафяви очи. Страхотна фигура. Стройна.