Квартирата беше малка и евтино обзаведена, но поне се поддържаше чиста. Климатичната инсталация беше изключена или повредена. Доил засне термостата. За по-малко от десет минути бе успял да извърти две ленти и да установи твърдо, че Истър наистина живее сам. Нямаше и следа да е и влизал друг човек, особено жена.
Той грижливо заключи вратата и безмълвно се отдалечи. Десет минути по-късно пристигна в кабинета на Фич.
Николас напусна съдебната палата пеш и пътем спря в кулинарния магазин „О’Райли“, откъдето си купи триста грама пушена пуйка и кутия салата с макарони. Продължи кьм къщи, без да бърза — явно се наслаждаваше на слънчевите лъчи след цял ден между четири стени. От бакалницата на ъгъла си взе бутилка студена минерална вода и отпи няколко глътки в движение. Спря да погледа как няколко негьрчета играят баскетбол на площадката до църквата. Мина през малкия парк и едва не се откъсна от преследвача си. Но когато излезе от другата страна и отново отпи глътка вода, вече не се съмняваше, че го следят. Един от копоите на Фич — дребен азиатец на име Панг с бейзболно каскетче — се бе стреснал, че ще го изтърве, и избърза напред. Николас го забеляза през храстите.
Пред апартамента си той измъкна малък ключодържател и набра върху бутоните му четирицифрен код. Червената светлинка изгасна, светна зелено и Николас отключи вратата.
Миниатюрната камера беше скрита във вентилацията над хладилника и от това стратегическо място имаше пълен обзор към кухнята, хола и вратата на банята. Николас веднага се отправи към компютъра и след броени секунди установи две неща. Първо — че никой не се е опитвал да го включи. Второ — че точно в 16,52 някой е проникнал незаконно в апартамента.
Дълбоко въздъхна, огледа се и реши да провери навсякъде. Всъщност не очакваше да открие следи от нахлуването. Вратата си изглеждаше все същата — с раздрънкана и лесна за отваряне брава. Кухнята и холът му се сториха точно както ги бе оставил сутринта. Единствените му ценности — стереото, компактдисковете и компютърът — също изглеждаха недокоснати. В спалнята нямаше признаци за кражба или чуждо присъствие. Николас се върна при компютъра и със затаен дъх зачака представлението. Прехвърли няколко файла, откри необходимата програма и спря видеокамерата. Натисна два бутона, за да върне записа, после го нагласи на 16,52. И ето! Върху четирийсетсантиметровия монитор изплува черно-бяло изображение, вратата се открехна и камерата се завъртя право към нея. Отначало процепът остана съвсем тесен, изглежда посетителят се ослушваше за аларма. След малко вратата се отвори и в стаята влезе човек. Николас спря записа и се вгледа в лицето върху екрана. Не помнеше да го е виждал.
По-нататък мъжът бързо измъкна от джоба си фотоапарат и започна да щрака със светкавицата. Обиколи целия апартамент и хлътна в банята, където продължи да снима. За момент огледа компютъра, но не го докосна. Николас се усмихна. Никой не можеше да проникне в компютъра му. Този мошеник обаче не знаеше и откъде да го включи.
Човекът бе останал в квартирата девет минути и тринайсет секунди и Николас можеше само да предполага защо е дошъл точно днес. Най-вероятно защото знаеха, че апартаментът ще бъде празен до края на съдебното заседание.
Посещението не го стресна — беше очакнал нещо подобно. Николас огледа видеозаписа още ведньж, разсмя се тихичко и го запази за бъдеща употреба.
7
Когато на следващата сутрин Николас Истър излезе под слънчевите лъчи и тръгна към паркинга, Фич лично седеше в наблюдателния фургон. Отстрани на фургона бе изрисувана в зелено емблема на водопроводна фирма с фалшив телефонен номер.
— Ето го — обяви Дойл и всички подскочиха.
Фич грабна бинокъла, бързо се вгледа през затъмненото стькло и изпъшка:
— По дяволите!
— Какво има? — сепна се кореецът Панг, който бе следил Истър предния ден.
Фич се приведе към кръглото прозорче със зяпнала уста и подвита горна устна.
— Гръм да ме удари! Сив пуловер, бежов панталон, бели чорапи, кафяви кожени обувки.
— Риза като на снимката ли? — обади се Доил.
— Аха.
Панг включи радиостанцията и уведоми преследвача, който чакаше на две пресечки от сградата. Истър вървеше пеш, вероятно към Съдебната палата.
От същото магазинче на ъгъла си купи голяма чаша черно кафе и вестник, после седна за двайсетина минути в същия парк да прегледа новините. Беше с тъмни очила и не пропускаше нито един минувач.
Фич се отправи към кабинета си срещу Съдебната палата и привика Дойл, Панг и един бивш агент от ФБР на име Суонсън.
— Трябва да открием момичето — повтори той няколко пъти, докато им описваше плана си.