Възнамеряваше да държи един човек в дъното на съдебната зала, един на стълбището пред входа на сградата, един на партера до автоматите за безалкохолни напитки и още един отвън с радиостанция. След всяка почивка щяха да си сменят местата. Тримата изслушаха оскъдното описание на непознатата. Фич реши да седне на същото място както вчера и да върши всичко по същия начин.
Като специалист по следенето Суонсън се усъмни в успеха.
— Няма да стане — каза той.
— Защо? — сопна се Фич.
— Защото тя ще ви открие. Иска да поговорите за нещо, тъй че сама ще предприеме следващата крачка.
— Може би. Държа обаче да знам коя е.
— Спокойно. Сама ще се обади.
Фич поспори с него до девет часа, после енергично се отправи към съдебната палата. Дойл поговори с полицая и онзи обеща да му посочи момичето, ако отново се появи.
За сутрешния разговор на кроасан и чашка кафе в петък Николас бе избрал Рики Колман. Тя беше симпатична трийсетгодишна жена със съпруг и две деца и работеше като администраторка в частна болница в Гълфпорт. Спадаше към ония маниачки на здравна тема, които усърдно избягват кофеина, алкохола и най-вече никотина. Русата й коса беше подстригана по момчешки късо, а хубавите й сини очи изглеждаха още по-привлекателни зад изящните рамки на очилата. Седнала в ъгъла, тя пиеше портокалов сок и четеше списание, когато Николас спря до нея и каза:
— Добро утро. Мисля, че още не сме се запознали.
Тя се усмихна сърдечно и протегна ръка.
— Рики Колман.
— Николас Истър. Много ми е приятно.
— Благодаря за вчерашния обяд — подхвърли тя и се разсмя.
— Дребна работа. — Той кимна към съседния стол. — Може ли да седна?
Тя отпусна списанието в скута си.
— Разбира се.
Всички заседатели вече бяха пристигнали и повечето от тях тихо си бъбреха, събрани по двама-трима. Хърман Граймс седеше самотен на любимото си председателско място, стискаше в шепи чаша кафе и навярно се ослушваше да чуе някоя изтървана приказка за процеса. Лони Шейвър също седеше сам и преглеждате компютърни разпечатки от супермаркета. Джери Фернандес бе отскочил да изпушат набързо по една заедно с Хрътката.
— Е, как се чувствате като съдебен заседател? — запита Николас.
— Много шум за нищо.
— Не се ли опитаха снощи да ви подкупят?
— Не. А вас?
— Същата работа. Жалко, съдията Харкин ще е ужасно разочарован, ако никой не се опита да ни подкупи.
— Защо все ни опява за тия контакти?
Николас се приведе към нея, но не прекалено близо. Тя сьщо склони глава и хвърли боязлив поглед към старшия заседател, сякаш можеше да ги види. Наслаждаваха се на близостта и усамотения разговор, както става понякога между привлекателни хора, изпитващи взаимна симпатия. Просто лек, безобиден флирт.
— Случвало се е. И то неведнъж — изрече Николас почти шепнешком.
Край каните за кафе избухна смях — Гладис Кард и Стела Хюлик бяха открили нещо забавно в местния вестник.
— Какво се е случвало? — запита Рики.
— Подкупени заседатели в процеси срещу тютюневи компании. Всъщност така става почти винаги и обикновено е дело на ответника.
— Не разбирам — каза тя. Приемаше безусловно казаното и искаше да узнае колкото се може повече от този чудесен младеж с две години юридическо образование.
— На различни места из страната вече са водени няколко подобни процеса, но тютюневата индустрия не е осъждана нито веднъж. Плащат милиони за защита, понеже не могат да си позволят загуба. Падне ли първата тежка присъда, бентът ще се отприщи. — Той помълча, озърна се и отпи глътка кафе. — Затова използват най-гадните номера.
— Например?
— Например подмамват с пари близките на съдебните заседатели. Или пръскат из общината слухове, че покойният еди-кой си е имал четири любовници, пребивал жена си, отмъквал каквото му падне, ходел на църква само при погребения, а синът му бил обратен.
Тя се навъси недоверчиво, но Николас продължи:
— Истина е и в правните кръгове отлично го знаят. Сигурен съм, че и съдията Харкин знае, затова ни предупреждава.
— Няма ли как да ги спрат?
— Засега не. Ония са хитри, лукави, коварни и не оставят следи. Освен това разполагат с милиони. — Той помълча, усещайки внимателния й поглед. — И вас са дебнали преди подбора.
— Не са!
— Естествено, че са. Това си е правило номер едно при големи процеси. Законът им забранява да се свързват пряко с евентуалните съдебни заседатели преди подбора, затова пък вършат всичко останало. Сигурно са заснели къщата, колата, децата, съпруга ви, мястото, където работите. Може би са разпитвали ваши колежки или са подслушвали разговори в болницата, в близкото кафене и къде ли не. Знае ли човек…