Риболовът бе първото увлечение на Николас Истьр, което досега откриха. А Джери бе първият, когото можеха да нарекат негов приятел.
Непознатата не се мярна, но Фич и не се надяваше особено да я открие. Тя проявяваше завидно търпение и това само по себе си го вбесяваше. След първата дребна закачка несъмнено щеше да последва втора и трета. Чакането се превръщаше в истинска мъка.
Но бившият агент Суонсън вече твърдо смяташе, че тя ще се обади през седмицата. Каквото и да кроеше, плановете й трябваше да включват нови контакти.
Тя изчака само до понеделник сутринта, трийсет минути преди подновяването на процеса. Адвокатите вече бяха на място и се събираха като съзаклятници из залата. В кабинета си съдията Харкин обсъждаше някакво спешно криминално дело. Заседателите чакаха в своята стая. Фич беше отсреща, в командирския си щаб. Един млад сътрудник на име Конрад, същински цар на телефоните, записите, връзките и всякакви други електронни чудесии, пристъпи през отворената врата и каза:
— Търсят ви по телефона, май си струва да се обадите.
Както винаги Фич се втренчи в Конрад и светкавично анализира положението. Всички телефонни обаждания до него, дори когато звънеше верният му секретар от Вашингтон, се приемаха от вътрешната централа и едва тогава достигаха бюрото му. Изключения не се допускаха.
— Защо? — запита той доста подозрително.
— Жената казва, че има ново съобщение за вас.
— Името й?
— Не се представи. Държи се любезно, но настоява, че било извънредно важно.
Отново настана мълчание. Фич се взираше в примигващата лампичка на един от телефоните.
— Да имаш представа как е открила номера?
— Не.
— Издирваш ли откъде се обажда?
— Да. Дайте ни още две-три минути. Протакайте разговора.
Фич натисна бутона и вдигна слушалката.
— Моля? — изрече той колкото се може по-любезно.
— Мистър Фич ли е? — запита приятен женски глас.
— Да. Кой се обажда?
— Марли.
Име! Фич замлъкна за миг. Всички разговори се записваха автоматично, тъй че после щеше да има време за анализи.
— Добро утро, Марли. Имаш ли си и фамилия?
— Да. Съдебен заседател номер дванайсет, Фернандес, ще влезе в съдебната зала след около двайсет минути и ще носи в ръка „Спортс Илъстрейтед“. Броят е от дванайсети октомври, с Дан Марино на корицата.
— Ясно — изрече той, като че си водеше записки. — Нещо друго?
— Не. Засега.
— А кога да те чакам отново?
— Не знам.
— Как откри телефонния номер?
— Лесна работа. Не забравяй, номер дванайсет, Фернандес.
Раздаде се пукот и връзката прекъсна. Фич натисна друг бутон и набра две цифри. От говорителя над телефоните прозвуча повторение на разговора.
Конрад нахълта с разпечатка в ръцете.
— Обажда се от уличен телефон в Гълфпорт, близо до магазин за домашни потреби.
— Каква изненада! — саркастично възкликна Фич, после грабна сакото и оправи вратовръзката си. — Май ще трябва да отскоча до съда.
Николас изчака, докато повечето му колеги насядат около масата. Когато разговорите стихнаха за момент, той изрече високо:
— Е, как мина почивката? Нямаше ли подкупи или следене?
Всички се усмихнаха, тук-там прозвуча приглушен смях, но признания не последваха.
— Гласът ми не е за продан, но се дава под наем — подхвърли Джери Фернандес шегата, която бе чул от Николас вчера на корабчето. Това развесели всички освен Хърман Граймс.
— Ама защо все ни опяват едно и също? — запита Мили Дюпри, явно доволна, че някой е разчупил леда и могат да подхванат клюките.
Останалите придърпаха столовете си напред и изпънаха шии да чуят какво мисли студентът по право. Само Рики Колман седеше в ъгъла и прелистваше вестник. Вече бе чула всичко това.
— Имало е и други подобни процеси — колебливо подхвана Николас. — И все са ставали разни издънки със заседателите.
— Смятам, че не би трябвало да обсъждаме тази тема — обади се Хърман.
— Защо не? Разговорът е безобиден. Не обсъждаме нито свидетелите, нито техните показания.
Николас беше категоричен. Хърман се поколеба.
— Съдията каза да не говорим за процеса — възрази той с надежда някой да го подкрепи.
Не се намериха кандидати. Николас усети, че е овладял положението, и подхвърли:
— Спокойно, Хърман. Не става дума за доказателствата или за всичко, което ще трябва да преценим. Става дума за… — Той помълча, за да подсили ефекта, после продължи: — Става дума за натиск върху съдебните заседатели.