Лони Шейвър отпусна в скута си разпечатката за оборота на магазина и се премести по-близо до масата. Рики също наостри уши. Джери Фернандес вече бе чул тия приказки вчера на корабчето, но не устоя на изкушението.
— Преди седем години имаше подобен процес в област Куитман, близо до делтата на Мисисипи. Някои от вас може и да го помнят. Тютюневата компания беше друга, но някои играчи са същите и от двете страни. Случиха се скандални неща както преди подбора на заседателите, така и след началото на процеса. Разбира се, съдията Харкин знае, затова ни държи под око. И не само той.
Мили се озърна стреснато.
— Кой още?
— И двете страни. — Николас бе решил да говори открито, защото наистина и двете страни бяха водили мръсна игра в предишните процеси. — Наемат онези типове, наречени консултанти по съдебните заседатели, и ги домъкват насам от цялата страна, за да подберат идеалния състав. Естествено, за идеален се смята не заседателят, който ще отсъди почтено, а онзи, който ще им поднесе на тепсия исканата присъда. Изучават ни преди подбора. Те…
— Как го правят? — намеси се Гладис Кард.
— Ами… снимат къщите и апартаментите ни, колите, съседите, работните места, децата и техните велосипеди, та дори и самите нас. Всичко остава в рамките на закона и етиката, но минава на косъм от престъплението. За да ни опознаят, проверяват гражданската документация, например съдебните архиви и данъчните регистри. Могат дори да се обърнат към приятели, колеги и съседи. В днешно време го правят при всеки важен процес.
Единайсет души слушаха жадно, гледаха с разширени очи, привеждаха се все по-напред и опитваха да си припомнят дали са виждали непознати да се спотайват около къщите им с фотоапарати в ръце. Николас пийна кафе и продължи:
— След като подберат заседателите, започва нова игра. От двеста души са останали само петнайсет, тьй че е много по-лесно да ни наблюдават. По време на целия процес и двете страни имат в залата консултанти, които дебнат да изтълкуват всяко наше движение. Нямат постоянни места, но най-често седят на първите два реда.
— Знаеш ли ги кои са? — изумено запита Мили.
— Не по имена, но се познават лесно. Облечени са добре и не ни изпускат от поглед.
— А пък аз ги мислех за журналисти — не пропусна да се обади полковникът от запаса Франк Херера.
— Не съм ги забелязал — подхвърли Хърман Граймс и дори Хрътката се усмихна.
— Вгледайте се днес и ще ги видите — каза Николас. — Най-често седят зад страната, която ги е наела. Знаете ли, хрумна ми нещо. Има една жена, за която съм почти уверен, че е от консултантите на ответника. Около четирийсет години, едра, с гъста, късо подстригана коса. Досега всяка сутрин сяда на първия ред зад Дъруд Кейбъл. Дайте, като влезем тая сутрин, всички да се вторачим в нея. Просто да се изблещим насреща й и да я гледаме как се поти.
— И аз ли? — запита Хърман.
— Да, Хърм, и ти. Обръщаш се леко наляво и гледаш как то всички останали.
— За какво са ни тия детинщини? — запита Силвия Тейлър-Татъм, по прякор Хрътката.
— А защо не? Нали си нямаме друга работа през идните осем часа?
— Харесва ми — обади се Джери Фернандес. — Може пък да ги отучим от лошия навик.
— Докога да я гледаме? — запита Мили.
— Например докато съдията Харкин привърши с конското тая сутрин. Това прави около десет минути.
В общи линии всички бяха съгласни.
Точно в девет Лу Дел дойде да ги изведе от стаята. Николас носеше две списания — едното беше броят на „Спортс Илъстрейтед“ от 12 октомври. Вървеше плътно до Джери Фернандес и когато започнаха един по един да влизат в залата, тихо подхвърли на приятеля си:
— Искаш ли нещо за четене?
Списанието беше почти до корема на Джери, тъй че той го пое небрежно и отвърна:
— Да, благодаря.
После прекрачи напред. Фич знаеше, че номер дванайсет ще носи списанието и все пак гледката го потресе. Втренчено проследи как Фернандес се промъква по задния ред към своето място. Вече бе хвърлил едно око на вестникарския павилион близо до Съдебната палата и знаеше, че на корицата Марино е в морскосиня фланелка с номер тринайсет и повдига ръка за удар.
Изненадата скоро се превърна във вълнение. Оная Марли работеше отвън, а някой заседател движеше нещата отвътре. Може би в ложата имаше двама, трима или четирима съучастници. Фич сви рамене. Колкото повече, толкова по-добре. Тия хора раздаваха картите и Фич приемаше играта.
Консултантката се казваше Джинджър и работеше за фирмата на Карл Нусман в Чикаго. Бе посещавала десетки процеси. Обикновено седеше в залата по половин ден, като през почивките сменяше местата, сваляше жакета или очилата си. Като стар майстор в играта бе виждала какво ли не. Днес седеше на първия ред зад адвокатите на ответника; няколко крачки по-настрани колегата й четеше вестник, докато заседателите се настаняваха в ложата.