Джинджър погледна заседателите и изчака негова светлост да ги поздрави. Повечето от тях кимнаха и се усмихнаха на съдията, после всички, буквално всички, включително и слепецът, извърнаха глави и впиха погледи в нея. Двама-трима се усмихваха, останалите обаче изглеждаха някак разстроени.
Тя сведе очи.
Съдията Харкин монотонно боботеше зловещите си въпроси, но и той скоро усети, че някой от публиката тревожи заседателите.
Те продължаваха да гледат — всички до един.
Николас едва се удържаше да не закрещи от възторг. Имаше невероятен късмет. Отляво зад ответника седяха двайсетина души, а два реда зад Джинджър се възвисяваше тромавото туловище на Ранкин Фич. Гледано откъм ложата, Фич се падаше точно на същата линия и не можеше да се разбере кого точно зяпат съдебните заседатели — него или Джинджър.
Джинджър определено смяташе, че гледат нея. Измъкна някакви записки и се задълбочи в тях, а колегата й тихомълком се дръпна настрани.
Фич се почувства като разголен пред дванайсетте лица, които го наблюдаваха от ложата. Над веждите му бликнаха надички пот. Съдията продължаваше да задава въпроси. Неколцина адвокати смутено извиха глави назад.
— Продължавайте да гледате — прошепна Николас, без да помръдва устни.
Уендъл Рор се озърна през рамо да види кой е седнал зад него. Джинджър изучаваше връзките на обувките си. Заседателите гледаха все тъй втренчено.
Нечувано бе съдия да направи забележка на заседателите си, че не внимават. В своята практика Харкин на няколко цъти се бе изкушавал да го стори, но обикновено ставаше дума за някой нещастник, задремал от скука по време на показанията. Затова той набързо претупа последните въпроси и гръмко изрече:
— Благодаря, дами и господа. А сега ще продължим с доктор Милтън Фрик.
Джинджър изведнъж усети, че е крайно време да отскочи до тоалетната и хукна навън, докато доктор Фрик влизаше през страничната врата, за да заеме свидетелското място.
Любезно и с подчертано уважение Кейбъл заяви, че ответникът има само няколко въпроса към доктор Фрик. Не желаеше да спори по научни въпроси с тъй изтъкнат специалист, но се надяваше да отбележи поне две-три точки пред заседателите. Фрик призна, че не всички вредни последици за дробовете на мистър Уд се дължат на триисетгодишното тютюнопушене. Джейкъб Уд бе работил дълги години в една кантора с други пушачи и, да, част от разрушенията на дробовете му можеха да са причинени от чуждото пушене.
— И все пак виновен е цигареният дим — напомни Фрик, с което Кейбъл охотно се съгласи.
— Ами замърсяването на въздуха? Мрже ли вдишването на мръсен въздух да е допринесло за състоянието на дробовете му? Доктор Фрик призна, че подобна възможност несъмнено съществува.
Тук Кейбъл зададе рискован въпрос и спечели.
— Доктор Фрик, ако разгледате всички възможни причини — прякото вдишване на цигарен дим, пасивното тютюнопушене, замърсяването на въздуха и ред други фактори, които не сме споменали — можете ли да кажете каква част от уврежданията се дължат на факта, че човекът е пушил „Бристълс“?
Доктор Фрик се замисли за миг, после каза:
— По-голямата част от уврежданията.
— Колко? Шейсет процента? Осемдесет? Може ли специалист като вас да даде приблизителна стойност?
Не бе възможно и Кейбъл го знаеше. Имаше двама експерти, готови да вдигнат врява, ако Фрик прекрачеше границата и задълбаеше из вероятностите.
— Боя се, че не ми е по силите — каза Фрик.
— Благодаря. Един последен въпрос, докторе. Колко процента пушачи заболяват от рак на белите дробове?
— Зависи кое проучване приемате за достоверно.
— Не знаете ли?
— Имам ясна представа.
— Тогава отговорете на въпроса.
— Около десет процента.
— Нямам други въпроси.
— Свободен сте, доктор Фрик — каза негова светлост. — Мистър Рор, ако обичате, призовете следващия си свидетел.
— Доктор Робърт Бронски.
Докато свидетелите се разминаваха пред подиума, Джинджър отново влезе в залата и седна на последния ред, колкото се може по-далече от заседателите. Фич използва прекъсването, за да се измъкне навън. Във фоайето го чакаше Хосе и двамата бързо се отправиха към изоставения универсален магазин.
Бронски също беше поразително талантлив изследовател, а по брой на научните степени и публикации почти не отстъпваше на Фрик. Двамата се познаваха добре, защото работеха заедно в Рочестър. Рор с огромно удоволствие описа всичките му заслуги. След като Бронски бе признат от съда за вещо лице, двамата се впуснаха в описание на основните факти.