— Добре де, и аз тъй мисля. Не съм кон с капаци.
Херера изведнъж се увлече от уводната статия. Вратата се отвори с шум и мистър Хърман Граймс влезе, почуквайки с бастунчето си. Следваха го Лу Дел и мисис Граймс. Както обикновено, Николас стана да налее кафе на старшия заседател — това вече бе станало традиция.
До девет часа Фич не откъсна поглед от телефоните. Тя бе споменала, че може да се обади днес.
Но Марли не само въртеше номера, а явно си падаше и по лъжите. Тъй като нямаше никакво желание пак да го зяпат, Фич заключи кабинета и се отправи към наблюдателницата, където двама експерти седяха на тъмно, гледаха разместеното изображение върху екрана и чакаха нова настройка. Някой бе ритнал куфарчето на Макаду и сега камерата сочеше три-четири метра надясно. Заседатели едно, две, седем и осем бяха извън кадър, а Мили Дюпри и Рики Колман зад нея се виждаха само наполовина.
Заседателите бяха влезли само преди две-три минути и Макаду нямаше как да се измъкне, за да телефонира. Не знаеше, че някой дангалак е ритнал куфарчето под масата. Фич тегли една ругатня към екрана, върна се в кабинета и надраска бележка. Връчи я на добре облечен младеж, който изтича отсреща, влезе в залата като един от стотиците адвокатски сътрудници и незабелязано плъзна листчето по масата на ответника.
Камерата мръдна наляво и върху екрана се появи цялата ложа. Но при корекцията Макаду се беше приближил с обектива и сега кадърът режеше наполовина Джери Фернандес и номер шест, Ейнджъл Уийз. Фич изруга отново. Щеше да изчака първата почивка и да се свърже с Макаду по телефона.
Доктор Бронски беше свеж и готов за нова дълбокомислена лекция по пагубното въздействие на цигарения дим. След като вече бе обсъдил канцерогените и никотина, можеше да премине към следващите съставки, представляващи интерес от медицинска гледна точка — дразнителите.
Рор подаваше пасовете, Бронски забиваше безпогрешно удар след удар. Тютюневият дим съдържа най-различни съставки — амоняк, киселинни изпарения, алдехиди, феноли и кетони — и те раздразват лигавиците. Бронски отново напусна свидетелското място и пристъпи към поредното табло, върху което беше изобразено човешко тяло от кръста нагоре. Виждаха се дихателната тръба, гърлото, бронхите и белите дробове. В тази област на тялото тютюневият дим стимулира отделянето на слуз. Същевременно затруднява нейното отстраняване, понеже забавя дейността на ресничките, покриващи бронхите отвътре.
Бронски имаше удивителната способност да поддържа медицинската терминология на ниво, достъпно за всеки обикновен слушател. Тук той намали скоростта, за да обясни какво става с бронхите, когато се вдишва дим. Пред подиума бяха поставени две други цветни табла и Бронски размаха показалката. Обясни на заседателите, че отвътре бронхите имат мембрана, покрита с миниатюрни реснички, които се движат вълнообразно и насочват движението на слузта по мембраната. Това тяхно движение освобождава дробовете от цялото количество погълната прах и микроби.
Естествено, тютюнопушенето съсипва този процес. След като се увериха, че съдебните заседатели разбират как би трябвало да протичат нещата, Бронски и Рор побързаха да обяснят как точно тютюнопушенето нарушава процеса на пречистване и предизвиква всевъзможни увреждания в дихателната система.
Продължиха да приказват за слуз, мембрани и реснички.
Пръв се прозина открито Джери Фернандес на втория ред. Снощи бе отскочил до едно казино и докато гледаше по телевизора футболен мач, изпи повече, отколкото възнамеряваше. Пушеше по две кутии на ден и отлично знаеше, че е вредно за здравето. Но в момента умираше да запали.
Другите също взеха да се прозяват и в единайсет и половина съдията Харкин обяви чаканата с нетърпение обедна почивка.
Разходката из центъра на Билокси бе предложена вчера от Николас, който я включи в писмото до съдията. Изглеждаше нелепо да ги държат по цял ден затворени между четири стени без глътка свеж въздух. Нямаше нито заплаха за живота им, нито каквито и да било признаци, че ако стъпят на тротоара, веднага ще ги подгонят тайнствени съзаклятници. Е, тогава защо да не пратят за придружители Лу Дел, Уилис и още някой сънлив полицай да уточнят подходящ маршрут по седем-осем пресечки наоколо, да забранят на заседателите всякакви приказки със странични лица и след обяда да ги пуснат на трийсетминутна разходка за добро храносмилане? Идеята изглеждаше съвсем безобидна и след кратък размисъл съдията Харкин я прие като своя.