Сантименталните приказки звучаха ужасно фалшиво и Лони знаеше защо. Трой беше говедо и половина — богат хлапак, който играе голф всеки ден и се прави на отруден, изнемогващ от грижи началник. Баща му и чичо му бързаха да продадат компанията, защото след броени години Трой щеше да поеме юздите и плодовете на четири десетилетия пестеливост и тежък труд да хвръкнат за яхти и плажни вили.
В настаналото мълчание Бен и Кен продължаваха да зяпат Лон. Единият беше на около четирийсет и пет, зле подстриган, с пет-шест евтини химикалки в малкото джобче. Май се казваше Бен. Другият изглеждаше малко по-млад, типичен чиновник с мършаво лице, приличен костюм и безмилостен поглед. Лони усети, че чакат да каже нещо.
— Ще закрият ли магазина? — запита той почти без надежда.
Трой само това и чакаше.
— С други думи, какво ще стане с теб? Е, нека те уверя, Лони, че казах за теб каквото се полага, цялата истина, и препоръчах да те задържат на същия пост. — Бен или може би Кен кимна едва забележимо. Трой посегна да вземе сакото си. — Но това вече не е моя работа. Ще изляза за малко, докато вие тук си уговорите нещата.
И Трой светкавично се изниза навън. Кой знае защо, прибързаното му оттегляне накара Кен и Бен да се усмихнат.
— Имате ли визитни картички, момчета? — запита Лони.
— Естествено — отвърнаха двамата едновременно, после измъкнаха от джобовете си картички и ги плъзнаха по масата.
По-старият се оказа Бен. Макар и по-млад, Кен ръководеше срещата.
— Няколко думи за нашата компания — започна той. — Седалището ни е в Шарлот, имаме осемдесет магазина в Каролина и Джорджия. „Суперхаус“ е подразделение на „Листинг Фудс“, мощен концерн с централа в Скарсдейл и два милиарда оборот за миналата година. Аз съм вицепрезидент по търговските въпроси, Бен е областен директор. Разширяваме дейността на югозапад и „Хадли Бръдърс“ ни се стори привлекателна фирма. Затова сме тук.
— Значи ще запазите магазина?
— Да, поне засега — кимна Кен и се озърна към своя колега, сякаш имаше какво още да се каже.
— А какво ще стане с мен? — запита Лони.
Двамата като по сигнал се размърдаха смутено и Бен измъкна една химикалка от колекцията си. Кен обаче не му отстъпи думата.
— Е, трябва да разберете, мистър Шейвър…
— Наричайте ме просто Лони, ако обичате.
— Добре, Лони. Знаеш, че при покупка винаги има сътресения по веригата. Рискове на професията. Работата си е работа, тук откриеш място, там го закриеш…
— Какво ще стане с моето място? — настоя Лони. Предчувстваше най-лошото и искаше да се свърши веднъж завинаги.
Кен бавно взе лист хартия и се престори, че чете нещо.
— Е — каза той, поклащайки листа, — ти имаш солиден опит.
— И много ласкави препоръки — услужливо добави Бен.
— Бихме искали да те задържим, поне засега.
— Засега ли? Какво означава това?
Кен бавно остави листа, опря лакти в масата и се приведе напред.
— Нека говорим откровено, Лони. Според нас имаш бъдеще в компанията.
— А нашата компания е далеч по-добра от тази, в която работиш сега — безпогрешно пое щафетата Бен. — Предлагаме по-високи заплати, по-изгодни условия, дялово участие и тъй нататък.
— Лони, аз и Бен се срамуваме да признаем, че нашата компания няма нито един афроамериканец на ръководна длъжност. И ние, и по-големите шефове биха желали да променят това още сега. Искаме да започнем от теб.
Лони се втренчи в лицата им и едва се удържа от безброй въпроси. Само за минута бе прескочил от бездната на безработицата до перспективата за повишение.
— Нямам завършен колеж. Някои ограничения…
— Никакви ограничения — отсече Кен. — Две години си учил в колеж и ако трябва, ще го завършиш. Компанията ще поеме разноските.
Лони неволно се усмихна от облекчение и възторг пред невероятния късмет. Все пак реши да внимава. Разговаряше с непознати.
— Слушам ви — каза той.
Кен имаше отговор за всичко.
— Проучихме персонала на „Хадли Бръдърс“ и… нека речем, че повечето висши и средни ръководители скоро ще си търсят работа другаде. Спряхме се на теб и още един млад управител от Мобил. Бихме искали колкото се може по-скоро двамата да пристигнете в Шарлот и да прекарате няколко дни при нас. Ще се срещнете с нашите хора, ще опознаете компанията и ще поговорим за бъдещето. Само нека те предупредя — искаш ли да напреднеш, не се надявай да останеш в Билокси до края на дните си. Трябва да си готов за прехвърляне.
— Готов съм.
— Така и предполагахме. Кога да ти пратим самолет?
Пред очите му изведнъж изникна строгият образ на Лу Дел и той се навъси. Дълбоко пое дъх и отчаяно си призна: