— Вижте какво, точно сега не мога. Хванаха ме за съдебен заседател. Трой сигурно ви е казал.
Кен и Бен като че се смутиха.
— Добре де, нали е само за два-три дни?
— Не е. Процесът ще трае цял месец и едва навлиза във втората седмица.
— Месец ли? — театрално се смая Бен. — Че какъв ще е тоя процес?
— Вдовицата на един умрял пушач съди тютюневата компания.
Реакцията им беше почти еднаква и не оставяше ни най-малко съмнение какви чувства изпитват към подобни процеси.
— Какво ли не правих, за да се измъкна — опита се Лони да позаглади нещата.
— Значи процес срещу производителя? — запита Кен с неприкрито отвращение.
— Да, нещо от тоя сорт.
— И ще трае още три седмици? — обади се Бен.
— Така разправят. Сам не зная как се забърках…
Гласът на Лони заглъхна печално. Настана дълго мълчание. Бен разпечата пакет „Бристълс“ и запали цигара.
— Процеси — огорчено промърмори той. — Всяка седмица се намира по някой тъпак да ни съди. Спъне се и падне, пък после виновно било я гроздето, я оцетът. Миналата седмица на рожден ден в Роки Маунт гръмна бутилка газирана вода. Ха познай кой им беше продал шишето. И кого съдят сега за десет милиона? Нас и производителя. — Бен смукна от цигарата, после захапа нокътя си. Очевидно кипеше от гняв. — Една седемдесетгодишна бабичка разправя, че се сецнала, като посегнала да вземе кутия паркетин. Според нейния адвокат й се полагат поне два милиона.
Кен хвърли поглед към своя колега, като че му подсказваше да си затваря устата, но Бен явно лесно се палеше на тази тема.
— Скапани адвокати — изръмжа той, бълвайки облаци дим. — Миналата година хвърлихме над три милиона за разни застраховки и всичко отива на вятъра заради тия лакоми копелета.
— Стига — отсече Кен.
— Извинявай.
— Ами почивните дни? — плахо запита Лони. — Свободен съм от петък следобед до неделя вечер.
— Тъкмо това обмислях. Знаеш ли какво ще направим? Ще пратим наш самолет да вземе теб и жена ти в събота сутринта. Пристигате в Шарлот, правите една обиколка из управлението и се срещате с големите началници. Те и без това рядко почиват в събота. Значи след четири дни, става ли?
— Дадено.
— Разбрахме се. Ще уредя самолета.
— Да не се обърка нещо с процеса? — запита Бен.
— Не виждам какво.
10
След като толкова дълго бе вървял тихо и гладко, в сряда сутринта процесът удари на камък. Ответникът подаде писмено възражение срещу свидетеля доктор Хило Килван от Монреал, представен като експерт по статистиката на раковите заболявания, и между двете страни избухна малка война. Уендъл Рор и неговият екип бяха най-разгневени от вражеската тактика — досега ответникът се опитваше да провали появата на всяко тяхно вещо лице. Противникът вече четири години умело протакаше и протестираше срещу какво ли не. Рор заяви, че Кейбъл и неговите клиенти отново пъхат прът в колелата и яростно призова съдията Харкин да наложи санкции на ответника. Войната за санкции бушуваше още с подаването на иска, като всяка страна настояваше противникът да бъде наказан с най-тежка глоба, но засега съдията отхвърляше призивите. Както често става в по-големите граждански дела, препирните около санкциите гълтаха повече време от самия процес.
Рор тропаше и беснееше пред празната заседателска ложа, обяснявайки, че това е седемдесет и първото писмено възражение на ответника — „Ама пребройте ги, моля ви се, точно седемдесет и едно!“, — чрез което тютюневата компания просто се мъчи да потули доказателства.
— Имаше молба да отпаднат свидетелствата за други болести, предизвиквани от тютюнопушенето, молба да не се разглежда въпросът за осведомяването на клиентите, молба да не намесваме рекламата, молба да отпаднат епидемиологичните изследвания и статистическите теории, молба да не говорим за неизползваните от производителя патенти, молба да не разглеждаме предпазните мерки в самата компания, молба да се отхвърлят данните от анализа на цигарите, молба да отпаднат части от протокола за аутопсията, молба против данните за пристрастяване към тютюна, молба…
— Виждал съм всички тези молби, мистър Рор — прекъсна го негова светлост, когато усети, че адвокатът се кани да изброява докрай.
Рор дори не мигна.
— И, ваша светлост, освен всички тия седемдесет и едно възражения — пребройте ги, моля ви се, точно седемдесет и едно! — те подадоха цели осемнайсет молби за отсрочка.
— Много добре ми е известно, мистър Рор. Моля ви, карайте по същество.
Рор пристъпи към отрупаната маса и пое от един сътрудник дебела папка.