Макар че се изненада да го види, Николас вече бе обмислил как да постъпи. Имаше няколко плана в зависимост от мястото, където би изникнал човекът. Не беше предвидил съдебната зала, но само за минута преодоля и това. Важното беше съдията да узнае, че един от мошениците, които тъй силно го тревожеха, седи в залата и се прави на случаен посетител. Харкин на всяка цена трябваше да види лицето, за да го разпознае по-късно на видеозаписа.
Първият свидетел бе доктор Бронски. Идваше вече за трети ден, но сега щеше да попадне в лапите на ответника. Отначало Дър го подхвана бавно и любезно, като че се прекланяше пред великия специалист. Зададе му няколко въпроса, на които би отговорил всеки съдебен заседател. Тонът обаче скоро се промени. Кейбъл бе проявил милосърдие към Фрик, но изглеждаше твърдо решен да се пребори с Бронски.
Започна с четирите хиляди съставки, открити в тютюневия дим, избра уж наслуки една от тях и запита какво въздействие оказва бензолпиренът върху белите дробове. Бронски отвърна, че не знае, и се опита да обясни, че е невъзможно да се оцени вредното действие на една-единствена съставка. Ами бронхите, мембраните и ресничките? Как им въздейства бензолпиренът? Бронски пак се помъчи да обясни, че изследователите не могат да определят ефекта на една отделна съставка.
Кейбъл продължаваше да човърка раната. Избра друга съставка и принуди Бронски да признае, че не би могъл да обясни пред съда какво причинява тя на белите дробове, бронхите и мембраните. Във всеки случай не с пълни подробности.
Рор се опита да възрази, но негова светлост отхвърли протеста под предлог, че сега думата има ответникът. Можеха да разпитват свидетеля буквално за всичко, било то важно или незначително.
Седнал на третия ред, Дойл се правеше, че скучае, и дебнеше момента да се измъкне. Имаше задача да чака появата на момичето и го вършеше вече от четири дни насам. Беше се мотал с часове из коридорите. Беше висял цял следобед на чаша газирана вода край автомата за безалкохолни напитки, дебнейки външната врата. Беше изгълтал цяла кофа кафе из околните барчета и магазини. Заедно с Панг и още двама души вършеха тежката работа да си прахосват времето по каприз на началника.
След четири дни седене в ложата Николас вече познаваше тактиката на Фич. Неговите хора, било то консултанти или оперативни сътрудници, непрекъснато бяха в движение. Използваха цялата зала. Сядаха на групи или поединично. Рядко разговаряха помежду си. Ту най-внимателно гледаха ложата и свидетелите, ту почваха да решават кръстословици или да зяпат през прозорците.
Знаеше, че не след дълго човекът ще изчезне. Той написа бележка, сгъна я и помоли Лорийн Дюк да подържи листчето, без да то чете. После, докато Кейбъл се ровеше из бележките си и за миг бе настанала тишина, й каза да се приведе напред и да го подаде на полицая Уилис, който стоеше мирно до националното знаме. Сепнат от дрямката, Уилис за миг се зачуди какво да прави, после осъзна, че трябва да предаде бележката на съдията.
Дойл забеляза това, но не видя, че листчето идва от Николас.
Докато Кейбъл изстрелваше следващия въпрос, съдията Харкин небрежно пое бележката и я придърпа към тогата си. После бавно разгъна листчето. Посланието идваше от номер две, Николас Истър, и гласеше:
Ваша светлост,
Онзи човек отляво на третия ред с бяла риза и синьозелена вратовръзка ме следеше вчера. Виждал съм го и преди. Можем ли да разберем кой е?
Негова светлост погледна Дър Кейбъл, преди да плъзне очи към залата. Непознатият седеше сам и гледаше подиума, сякаш усещаше, че го наблюдават.
Фредерик Харкин за пръв път се сблъскваше с подобно предизвикателство. Всъщност в момента не се сещаше за нито един случай, който поне мъничко да напомня сегашния. Изборът му бе крайно ограничен и колкото повече обмисляше ситуацията, толкова по-малко възможности виждаше. Знаеше много добре, че двете страни разполагат с безброй консултанти, помощници и агенти, спотаени из залата или нейде съвсем наблизо. Вгледа се внимателно в редиците и долови леко раздвижване сред хората, които бяха привикнали с подобни процеси и желаеха да останат незабелязани. Разбра, че човекът навярно ще изчезне всеки момент.
Ако обявеше внезапна почивка, онзи тутакси щеше да се измъкне.
За съдията това бяха невероятно вълнуващи мигове. След толкова разкази, слухове и отчети от други процеси, след всичките привидно безсмислени предупреждения към ложата точно сега в залата седеше един от загадъчните агенти — копой, нает от едната или другата страна, за да следи заседателите.