Трябваше да стане и той. Беше към средата на клетвата. Изправи се, обърна се към стената, притисна ръка към гърдите си и вля глас в обшия хор.
След като съдията и заседателите отдаваха почит към националния флаг, изведнъж стана наложително всички други да сторят същото, особено адвокатите, които не можеха да си позволят каквото и да било своенравие или обвинение в липса на патриотизъм. Ритайки куфарчета и столове, те също скочиха на крака. Глория Лейн и нейните помощнички, стенографката, Лу Дел, седнала в края на първия ред — всички станаха, завъртяха се и подхванаха думите. Ала някъде отвъд третия ред патриотичната вълна взе да стихва и тъй Фич бе спасен от унижението да стои мирно като невръстен скаут и да мънка думи, които едва си спомняше.
Той седеше на последния ред между Хосе и симпатична млада сътрудничка на име Холи. Панг дебнеше отвън във фоайето. Облечен като общ работник, Дойл пак беше долу, при автоматите за безалкохолни напитки, бъбреше си с портиера и наблюдаваше главния вход.
Фич гледаше и слушаше като замаян. Просто не можеше да повярва, че съдебните заседатели единодушно и по своя воля са поели контрол над цялата зала. А най-поразителен бе фактът, че Марли знаеше какво ще се случи.
И отгоре на всичко тая жена си правеше майтап с целия съд.
Фич поне бе имал известно предчувствие какво ще се случи. Уендъл Рор обаче беше като в небрано лозе. Беше тъй поразен да види как Истър влиза, облечен точно според прогнозата, как оставя на стола си точно същото списание и после дава тон на колегите си за клетвата, че едва намери сили да избъбри последните думи. При това не гледаше знамето. Зяпаше заседателите, най-вече Истър, и се чудеше каква е тая проклета комедия.
Когато последните думи „… и справедливост за всички“ отекнаха до тавана, заседателите дружно седнаха по местата си и завъртяха глави да видят реакцията на залата. Съдията Харкин оправяше тогата си, прелистваше някакви документи и стоически се преструваше, че станалото е нещо съвсем нормално за всеки съдебен процес. Какво можеше да каже? Цялата работа отне само трийсет секунди.
Повечето адвокати тайничко се червяха от нелепата проява на патриотизъм, но пък от друга страна — какво толкова? Важното беше заседателите да са доволни. Само Уендъл Рор стоеше ококорен и занемял. Един сътрудник го дръпна за ръкава и двамата си зашушукаха, докато негова светлост претупваше набързо страховитите си въпроси към ложата.
— Мисля, че сме готови за следващия свидетел — каза накрая съдията, бързайки да вкара процеса в познатия коловоз.
Все още леко замаян, Рор се изправи и обяви:
— Ищецът призовава доктор Хило Килван.
Докато чакаха следващият експерт да пристигне от свидетелската стая, Фич тихичко се измъкна, следван неотстъпно от Хосе. Пресякоха улицата и влязоха в стария магазин.
Двамата чародеи на психологията бяха замлъкнали. Единият гледаше на големия екран първите въпроси към доктор Килван. Другият седеше отстрани пред монитора и въртеше отново запис от клетвата. Фич се надвеси над него и запита:
— Друг път да си виждал подобно нещо?
— Истър беше — обади се другият експерт. — Той ги е подучил.
— Много ясно, че той — сряза го Фич. — И от последния ред се виждаше.
Както винаги, Фич не играеше честно. Двамата консултанти не бяха и чували за обаждането на Марли, защото Фич все още пазеше информацията в тайна от всички освен най-верните си агенти — Суонсън, Дойл, Панг, Конрад и Холи.
— И къде отиват сега компютърните ви анализи? — запита Фич с нескрита подигравка.
— Отиват по дяволите.
— Така си и мислех. Нищо, гледайте, гледайте.
Той затръшна вратата и се отправи към кабинета си.
Този път прекият разпит на доктор Хило Килван се водеше от друг адвокат на ищцата — Скоти Мангръм от Далас. Мангръм бе натрупал състояние от съдебни процеси за професионално натравяне с петролни деривати и днес, вече на четирийсет и две години, дълбоко се тревожеше относно всички продукти, които могат да предизвикат заболявания и смърт. Веднага след Рор той също прибави своя милион, за да финансира делото „Уд“, и реши да се заеме със статистическите данни за рака на белите дробове. През изминалите четири години посвети безброй часове на всички познати изследвания и трудове по темата, като обиколи цялата страна в непрекъснати срещи с най-видните специалисти. След дълго проучване и без да жали разноските, той накрая избра в лицето на доктор Килван експерта, който да дойде в Билокси и да сподели познанията си със съда.