Доктор Килван говореше съвършен, но малко муден английски и това веднага респектира заседателите. Едва ли в съдебната зала може да има нещо по-убедително от експерт, който е пристигнал от хиляди мили, представя се с екзотично име и отгоре на всичко говори с акцент. През последните четирийсет години доктор Килван бе живял в Монреал и фактът, че е роден в друга страна, само му придаваше още по-голям авторитет. Вниманието на заседателите бе приковано към него още преди да започне показанията си. Докато представяха внушителния му списък от професионални заслуги, двамата с Мангръм умело си прехвърляха топката, като наблегнаха най-вече на множеството научни трудове по статистика на раковите заболявания.
Когато най-сетне го запитаха, Дър Кейбъл неохотно призна, че доктор Килван има необходимата квалификация да свидетелства в тази област. Скоти Мангръм му благодари и пристъпи към първото изследване, което сравняваше нивото на заболяване от рак на белите дробове при пушачи и непушачи. От двайсет години доктор Килван проучваше тази тема в Монреалския университет и сега, удобно отпуснат на стола, обясни пред съдебните заседатели най-основното в нея. Беше изследвал групи мъже и жени от целия свят, но се занимаваше предимно с канадци и американци. При американските мъже рискът от заболяване от рак на белите дробове е десет пъти по-висок за човек, който десет години наред пуши по петнайсет цигари на ден, отколкото за непушач. Ако цигарите достигнат два пакета на ден, рискът се увеличава двайсет пъти спрямо непушача. Три пакета на ден — както при покойния Джейкъб Уд — и рискът е двайсет и пет пъти по-голям.
Отново се появиха триножници с ярко оцветени табла и доктор Килван спокойно, без ни най-малко да бърза, обясни на съдебните заседатели какво е открил.
Следващото проучване сравняваше нивото на смъртност от рак на белите дробове при мъжете в зависимост от вида на пушения тютюн. Килван обясни основните разлики между дима от лула, пура или цигара, както и смъртността при американците, в зависимост от това какво пушат. Бе публикувал две монографии на тази тема и с готовност премина към нови графики и диаграми. Цифрите валяха една след друга и започваха да се сливат в непроницаема мъгла.
Лорийн Дюк първа събра куража да стане от масата и да се оттегли в ъгъла, където продължи да се храни сама, крепейки чинията върху коленете си. Тъй като си поръчваха обяд в девет сутринта, а Лу Дел, Уилис, служителите от кулинарния магазин и всички останали държаха храната да бъде на масата точно в дванайсет, налагаше се да създадат определен ред. Всички имаха утвърдени места. Лорийн седеше точно срещу Стела Хюлик, която мляскаше, говореше с пълна уста и ръсеше трохи хляб. Облечена с парвенюшка безвкусица, през цялото време Стела полагаше отчаяни усилия да убеди единайсетте си колеги, че тя и нейният съпруг на име Кал, бивш управител на водопроводна фирма, са по-заможни от всички тях. Кал имал хотел, Кал имал цял жилищен блок, Кал имал автомивка. Всяко поредно капиталовложение изригваше от устата й заедно с късчета храна. Много обичали да пътуват, непрекъснато обикаляли по света. Най-много им харесвала Гърция. Кал имал самолет и няколко яхти.
По Крайбрежието се носеше слух, че преди няколко години Кал прехвърлял марихуана от Мексико с вехто рибарско корабче. Не се знаеше дали е точно така, но сега семейство Хюлик наистина ринеше парите с лопата и Стела имаше тежката задача да разясни това на всеки срещнат. Обикновено изчакваше всички да си напълнят устата и когато около масата настанеше тишина, започваше да бърбори с неприятен гъгнив глас, в който се долавяше някакъв непознат акцент.
— Ама да знаете как ми се ще да свършим по-раничко тая вечер — подхвана тя. — С Кал сме решили да отскочим през уикенда до Маями. Напоследък там са отворили страхотни магазини.
Всички приведоха глави, защото нямаха сили да понесат гледката на стърчащия от устата й залък. Всяка сричка изпиташе с допълнително примляскване заради полепналата по зъбите й храна.
Лорийн се оттегли с недокосната чиния. Рики Колман я последва с плоското обяснение, че искала да седне до прозореца. Лони Шейвър изведнъж се разбърза да работи и хукна към компютъра с пилешка кълка в ръката.
— Доктор Килван несъмнено е внушителен свидетел, нали? — обърна се Николас към останалите около масата.
Неколцина погледнаха към Хърман, който ядеше обичайния си сандвич от пуйка и бял хляб без майонеза, горчица или каквато и да било друга съставка, полепваща по езика и зъбите. Един пуешки сандвич и купчинка пържени картофи бяха меню, с което човек лесно може да се справи и без зрение. За момент Хърман престана да дъвче, но не каза нищо.