— Трудно е да си затвориш очите пред неговата статистика — продължи Николас и се усмихна на Джери Фернандес. Явно искаше да предизвика старшия заседател.
— Стига — отсече Хърман.
— Какво стига, Хърм?
— Стига си приказвал за процеса. Знаеш какво нареди съдията.
Да, съдията обаче го няма, нали, Хърм? И няма как да узнае какво си приказваме, нали така? Стига ти да не му кажеш, разбира се.
— Гледай да не го сторя.
— Добре, Хърм. За какво искаш да си приказваме?
— За каквото и да било, освен за процеса.
— Избери тема. За футбола, за времето…
— Не гледам футбол.
— Ха-ха.
Настана мъчителна тишина, нарушавана само от мляскането на Стела Хюлик. Очевидно краткият сблъсък бе обтегнал нервите им, а Стела започна да дъвче още по-бързо.
Джери Фернандес не издържа.
— Стига си мляскала, ако обичаш! — злобно изсъска той.
Забележката свари Стела зяпнала, с пълна уста. Джери я изгледа свирепо, сякаш се готвеше да я удари, после дълбоко въздъхна и изрече с усилие:
— Добре де, извинявай. Просто на масата се държиш ужасно, това е.
За момент тя онемя от смущение. После премина в атака. Изчерви се и успя да преглътне огромната хапка.
— Може пък и аз да не те харесвам — настръхна тя.
Останалите наведоха глави и зачакаха схватката да отмине.
— Аз поне се храня тихо и не гълтам като паток — отвърна Джери Фернандес, макар да усещаше колко детински постъпва.
— Аз също — възрази Стела.
— Нищо подобно — намеси се Наполеон, който също като Лорийн Дюк имаше нещастието да седи срещу Стела. — Ядеш по-шумно и от тригодишно хлапе.
Хърман се изкашля високо.
— Хайде сега всички да преброим до десет. И да приключим обяда спокойно.
Всички млъкнаха, мъчейки се да изпълнят заръката му. Джери и Хрътката се оттеглиха към душегубката, последвани от Николас Истьр, който не пушеше, но искаше да смени обстановката. Навън ръмеше и всекидневната разходка беше отменена.
В малката стаичка със сгъваеми столове и отворен прозорец скоро пристигна и Ейнджъл Уийз, най-мълчаливата от всички. Четвъртата от пушачите, Стела, беше обидена и реши да ги изчака.
Хрътката нямаше нищо против да поговорят за процеса. Нито пък Ейнджъл. Та какво друго ги обединяваше всъщност? Изглежда, всички споделяха мнението на Джери: цял свят знае, че цигарите предизвикват рак. Щом пушиш, правиш го на свой риск.
Откъде накъде да дават милиони на наследниците на човек, който е пушил трийсет и пет години? Да си е опичал акъла.
12
Макар че копнееха за мъничък, елегантен реактивен самолет с кожени седалки и двама пилоти, засега Стела и Кал Хюлик трябваше да се примирят с една стара двумоторна чесна, която Кал умееше да управлява денем при ясно време. Не смееше да лети нощем, особено в претовареното въздушно пространство над Маями, затова хванаха от летището в Гълфпорт самолет до Атланта. Оттам се отправиха за Маями с първокласни билети и за по-малко от час Стела гаврътна две мартинита и чаша вино. Нервите й бяха обтегнати от цяла седмица тежък труд за благото на обществото.
Натовариха багажа си на такси и поеха към Маями Бийч, където се настаниха в новия „Шератън“.
Марли не ги изпускаше от поглед. В самолета от Гълфпорт бе седяла зад тях, а от Атланта летя в туристическа класа. Заръча на таксито да я чака пред хотела и остана във фоайето, докато се увери, че наистина ще отседнат тук. После си намери стая в един малък хотел край плажа на около два километра от „Шератън“. Изчака да наближи единайсет часа и посегна към телефона.
Стела се чувстваше толкова изморена, че искаше само да хапне и да пийне нещо в стаята. Утре щеше да пазарува, но в момента й трябваха течности. Когато телефонът иззвъня, тя лежеше изнемощяла в спалнята. Кал, облечен само с провиснали долни гащи, вдигна слушалката.
— Да, мистър Хюлик — раздаде се бодрият професионален глас на млада жена. — Наистина трябва да внимавате.
— Моля?
— Следят ви.
Кал разтьрка подпухналите си очи.
— Кой се обажда?
— Слушайте ме внимателно, моля. Едни хора наблюдават жена ви. Те са тук, в Маями. Знаят, че сте пътували с полет 4476 от Билокси до Атланта, а след това с полет 533 на „Делта“ до Маями, знаят и в коя стая се намирате сега. Дебнат ви на всяка крачка.
Кал втренчи поглед в телефона и лекичко се плесна по челото.