— Чакайте малко, аз…
— А утре вероятно ще подслушват и телефона ви — услужливо добави жената. — Тъй че бъдете много внимателни.
— Кои са тия типове? — високо запита той и Стела надигна глава. После с усилие спусна на пода босите си крака и насочи към своя съпруг замътен поглед.
— Агенти, наети от тютюневите компании — долетя отговорът. — Същински главорези.
Връзката се прекъсна. Кал отново погледна слушалката, после извърна очи към жена си, която изглеждаше ужасно.
— Какво има? — запита тя с набъбнал език, докато посягаше за цигара.
Кал повтори целия разговор дума по дума.
— Боже мой! — изпищя Стела, изтича към масичката до телевизора и си наля още една чаша вино. — Защо точно мен гонят? — изстена тя и рухна в креслото, като оля хотелската хавлия с евтино каберне. — Защо точно мен?
— Мисля, че няма да те убият — успокои я Кал с известно съжаление.
Стела беше готова да се разплаче.
— Защо ме следят?
— Не знам, дявол да го вземе — изръмжа Кал, вадейки нова бира от минибарчето.
Няколко минути двамата пиха мълчаливо. Бяха слисани и не смееха да се погледнат.
После телефонът отново иззвъня и Стела тихо изписка. Кал бавно вдигна слушалката.
— Ало?
— Привет, пак съм аз — долетя същият глас още по-весело. — Забравих да спомена нещо. Не си мислете да звъните на ченгетата или нещо подобно. Ония момчета не вършат нищо незаконно. Най-добре ще е да се направите, че не ги забелязвате, нали така?
— Коя сте вие? — запита Кал.
— Дочуване — отвърна тя и затвори.
„Листинг Фудс“ притежаваше цели три реактивни самолета, един от които пристигна в събота сутринта, за да откара Лони Шейвър до Шарлот. Лони пътуваше сам, тъй като жена му не бе успяла да намери гледачка за трите деца. Пилотите го поздравиха сърдечно и преди излитането му предложиха кафе и плодове.
Кен го посрещна на аерогарата със служебен микробус, управляван от шофьор на компанията, и петнайсет минути по-късно бяха в предградията на Шарлот, където се намираше седалището на „Суперхаус“. Там ги посрещна другият познат от Билокси, Бен, и тримата заедно обиколиха управлението. Едноетажната сграда от тухли и стъкло беше съвсем нова и с нищо не се различаваше от десетките други, край които минаха по пътя насам. Просторните коридори бяха облицовани с безупречно поддържана керамика; в кабинетите цареше стерилна чистота и имаше най-модерна техника. Лони просто усещаше мириса на пари.
Пиха кафе с генералния директор Джордж Тийкър в огромния му кабинет с изглед към малко дворче, изпълнено с изкуствена зеленина. Тийкър беше млад, енергичен, облечен с джинсов костюм (нормалното му съботно облекло, както обясни). В неделя се обличал по-спортно. Той накратко изложи как стоят нещата — компанията растяла с безумна скорост и искала да вземе Лони на борда. После генералният се оттегли на заседание.
Настаниха Лони в малка бяла заседателна стаичка без прозорци и му предложиха кафе и понички. Бен изчезна, но Кен остана. След малко лампите изгаснаха и на стената се появи изображение. Оказа се трийсетминутен видеофилм за „Суперхаус“ — кратка история, днешни позиции на пазара и амбициозни планове за бъдещ растеж. И, разбира се, хората — „истинското богатство на фирмата“.
Според текста „Суперхаус“ възнамеряваше през следващите шест години да увеличава с по петнайсет процента годишно както продажбите на едро, така и броя на магазините. Очертаваха се неимоверни печалби.
Лампите светнаха и край масата изникна някакъв безименен младеж. Оказа се, че е специалист по трудовите договори и има готов отговор на всеки въпрос за здравната осигуровка, пенсионирането, отпуските, почивните дни, болничните и дяловото участие. В папките върху масата имаше пълни подробности по тези въпроси, тъй че по-късно Лони можеше да ги прегледа на спокойствие.
След изобилен обяд с Бен и Кен в лъскав крайградски ресторант Лони се върна в стаичката за още няколко срещи. Едната засягаше подготвителната програма, която му бяха предвидили. След това изгледа видеофилм за структурата на компанията и нейните отношения със съдружници и конкуренти. Започна да го наляга скука. Това определено не беше най-привлекателният начин да прекара съботния ден, след като цяла седмица бе седял да слуша как се карат експерти и адвокати. Колкото и да бе развълнуван от посещението и перспективите, Лони изведнъж зажадня за чист въздух.
Разбира се, Кен усети това и веднага след края на записа предложи да поиграят голф — спорт, който Лони още не бе опитвал. С новичкото му синьо БМВ потеглиха бавно из полето покрай спретнати ферми, имения и сенчести селски пътища, докато стигнаха местния клуб.