По телевизията споменаха за следобедни дъждове и Стела се вкопчи в прогнозата. Кен се опита да я убеди, че на небето няма и облаче, но тя не пожела да погледне. Пусна щорите и до пладне кисна пред телевизора. Поръча да й донесат сирене в пергамент и два коктейла „Блъди Мери“, после легна да поспи, като не забрави преди това да сложи веригата и да подпре вратата със стол. Кал хукна да види един нудистки плаж, за който бе чувал, но заради жена си досега не бе имал шанс да го посети. След като я остави заключена на десетия етаж, можеше волно да броди по пясъците и да се възхищава на младата плът. Седна да пийне една бира в барче с тръстиков покрив и се замисли колко чудесно върви почивката. Стела не смееше да мръдне, тъй че през близките дни кредитните карти щяха да са в безопасност.
В неделя сутринта хванаха ранния самолет и се завърнаха в Билокси. След два дни страх Стела бе грохнала от безсъница и махмурлук. Не смееше да си помисли за понеделника в съдебната зала.
13
В понеделник сутрин заседателите се поздравиха с половин уста. Навикът да сядат край каните с кафе и да оглеждат поничките и кифличките започваше да им омръзва — не толкова заради еднообразието, колкото заради мъчителната загадка още колко време ще се провлачат нещата. Разделени на малки групички, те започнаха да си разказват какво са вършили през волните почивни дни. За повечето от тях времето бе минало в домашни грижи, пазаруване, църква и посещения при роднините, но дори най-незначителните подробности придобиваха ново значение в сянката на предстоящото лишаване от свобода. Хърман бе закъснял и затова можеха да си шушукат за процеса — разбира се, нищо съществено, просто всички бяха на мнение, че ищецът прекалява с разните му там диаграми, табла и статистики. Никой не се съмняваше, че пушенето предизвиква рак на белите дробове. Искаха да чуят нещо ново.
Още рано сутринта Николас успя да дръпне настрани Ейнджъл Уийз. Размениха си две-три шеги за процеса, но не задълбочиха разговора. Тя и Лорийн Дюк бяха единствените цветнокожи жени в ложата, но, кой знае защо, страняха една от друга. Ейнджъл беше стройна, мълчалива, неомъжена и работеше при един търговец на бира. Трудно отваряше уста и вечно изглеждаше измъчена, като че нещо я тормозеше.
Стела закъсня и изглеждаше ужасно — пребледняла, със зачервени и подпухнали очи. Наля си кафе с треперещи ръце и пое право към пушалнята в края на коридора, където Джери Фернандес и Хрътката се бяха увлекли в безобиден флирт.
Николас беше нетърпелив да чуе как са минали почивните дни на Стела.
— Какво ще кажеш за една цигара? — запита той Стела, четвъртата пушачка в групата.
— Ти пък кога пропуши? — запита тя с една от редките си усмивки.
— Миналата седмица. Като свърши процесът, ще ги откажа.
Под бдителния взор на Лу Дел двамата напуснаха заседателската стая и се присъединиха към другите. Джери и Хрътката продължаваха да разговарят; Стела стоеше настрани с вкаменено лице и готова всеки момент да припадне.
Николас изкрънка от Джери една цигара и драсна клечка кибрит. След това се обърна към Стела.
— Е, как беше в Маями?
Тя подскочи, завъртя се към него и промърмори:
— Валеше.
После захапа филтъра и вдъхна дълбоко. Не й се приказваше. Разговорът стихна и всички се съсредоточиха върху цигарите. Беше девет без десет, време за последната глътка никотин.
— Мисля, че през почивните дни ме следяха — подхвърли след малко Николас.
Пушенето продължи, но мозъците заработиха.
— Моля? — обади се Джери.
— Следяха ме — повтори Николас и погледна към Стела, в чиито разширени очи блестеше страх.
— Кой? — запита Хрътката.
— Не знам. Усетих го в събота, когато излязох от апартамента и отидох на работа. Някакъв тип се спотайваше до колата ми, а по-късно го забелязах на търговската улица. Сигурно е бил наемник на ония от тютюневия бизнес.
Стела зяпна и устните й затрепериха. От ноздрите й се провлачи струйка сив дим.
— Ще кажеш ли на съдията? — запита тя и затаи дъх. Точно по този въпрос бе спорила с Кал.
— Не.
— Защо? — запита Хрътката без особено любопитство.
— Първо, защото не съм съвсем сигурен, разбираш ли? Знам, че ме следяха, но не съм наясно по чия заповед. Тогава какво да кажа на съдията?
— Кажи му, че са те следили — предложи Джери.
— Защо им е да те следят? — намеси се Ейнджъл.
— По същата причина, по която следят и всички вас.