— Не вярвам в тия истории — заяви Хрътката.
Стела вярваше, но щом бившият студент по право бе решил да скрие това от съдията, тя нямаше да остане по-назад.
— Защо ни следят? — нервно запита Ейнджъл.
— Защото такава им е работата. Тютюневите компании са похарчили милиони, докато ни подбираха, а сега харчат още малко, за да ни държат под око.
— Какво толкова има да гледат?
— Търсят как да се докопат до нас. Чрез приятели. Чрез местата, които посещаваме. Сигурно вече са пуснали клюки из кварталите, където живеем — дребни сплетни за покойника с всичките му прегрешения приживе. Винаги търсят слабото място. Затова не са загубили нито един процес.
— Откъде знаеш, че са компаниите? — запита Хрътката и запали нова цигара.
— Не знам. Но те имат повече пари от противниковата страна. Всъщност разполагат с неограничени фондове тъкмо за тая цел.
Вечният шегобиец Джери Фернандес не пропусна да намеси:
— Знаеш ли, като се позамислих, май и аз зърнах един дребен чешит да ме дебне през почивните дни. И то неведнъж.
Той се озърна в търсене на одобрение, Николас обаче гледаше Стела. Намигна на Хрътката, но и тя не го забеляза. Лу Дел почука на вратата.
Понеделникът започна без патриотични прояви. Харкин и адвокатите чакаха, готови да скочат на крака с безрезервен ентусиазъм при най-малкия признак, че заседателите пак се готвят за клетвата или националния химн, но не се случи нищо подобно. Петнайсетте заеха местата си в ложата с унило примирение, сякаш вече усещаха предстоящата изтощителна седмица. Харкин ги поздрави със сърдечна усмивка, после пристъпи към коронния си монолог за забранените контакти. Стела мълчаливо се взираше в пода. Кал бе дошъл да й окаже морална подкрепа и сега седеше на третия ред.
Скоти Мангръм се изправи и уведоми съда, че ищецът би желал да продължи с показанията на доктор Хило Килван, който се измъкна някъде изотзад, зае свидетелското място и любезно кимна на заседателите. Никой не отвърна на поздрава.
За Уендъл Рор и другите адвокати на ищеца двата изминали дни не можеха да се нарекат почивни. Сам по себе си процесът им създаваше предостатъчно ядове, а вълненията около петъчния факс на М. М. окончателно объркаха всичко. Откриха, че е изпратен от един гараж близо до Хетисбърг и срещу малко пари на ръка тамошният служител им описа млада жена, някъде към трийсетте, с черна или кестенява коса, рибарско каскетче и грамадни тъмни очила, закриващи половината лице. Ниска или може би средна на ръст — вероятно около метър и шейсет и пет. Определено имала стройна фигура, но в края на краищата всичко станало през най-натовареното време, малко преди девет в петък сутринта. Платила пет долара за една страничка факс до някаква адвокатска кантора в Билокси и това му се сторило доста странно, затова го запомнил. Обикновено във факсовете ставало дума за допълнително гориво и специални товари.
Не забелязал да кара кола, по това време обаче гаражът бил претъпкан.
Осемте водещи адвокати на ищеца имаха общо 150 години съдебен опит, но единодушно решиха, че са се сблъскали с нещо ново. Никой не си спомняше процес, в който външен човек да се е обърнал към някоя от страните с предсказание как ще постъпят заседателите. Според общото мнение М. М. щеше да се обади отново. И макар отначало да го отхвърлиха, в течение на седмицата неохотно стигнаха до извода, че вероятно ще иска пари. Сделка. Пари срещу присъда.
Но не намериха смелост да обмислят стратегията си в бъдещите преговори. По-късно може би, но не и сега.
Фич обаче мислеше единствено за това. В момента Фондът разполагаше с шест милиона и половина, два от които се предвиждаха за разноски до края на процеса. Парите можеха да се изтеглят всеки момент. Почивните дни на Фич минаха в проучване на заседателите, съвещания с адвокатите и прослушване на отчети от специалистите по психология, освен това бе провел няколко дълги разговора с Мартин Джанкъл от „Пинекс“. С удоволствие узна за успешното представление на Кен и Бен в Шарлот, а Джордж Тийкър го увери, че могат да вярват на Лони Шейвър. Дори изгледа таен запис от последната среща, при която Шейвър бе едва ли не готов да подпише клетва за вярност към Тоунтън и Тийкър.
Както обикновено, Фич спа четири часа в събота и пет в неделя, но сънят му не беше спокоен. На няколко пъти сънува Марли и онова, което можеше да осигури тя — най-лесната присъда в цялата му кариера.
При откриването на заседанието в понеделник сутринта той седеше в наблюдателницата си заедно с един от експертите. Камерата работеше толкова добре, че бяха решили да изпробват усъвършенствания модел с по-широк обектив и по-ясно изображение. Криеха го в същото куфарче под масата и никой в оживената зала не разбираше какво става.