Този път нямаше нито клетва, нито каквото и да било произшествие, но Фич очакваше тъкмо това. Ако предстоеше нещо особено, Марли щеше да се обади.
Доктор Хило Килван отново пристъпи към показанията си и Фич се усмихна пред тревожната реакция в ложата. Неговите консултанти и адвокати единодушно твърдяха, че свидетелите на ищеца все още не са успели да завладеят заседателите. Тия медицински експерти разполагаха с внушителна репутация и нагледни материали, но тютюневите гиганти се сблъскваха с тях не за пръв път.
Защитата щеше да бъде простичка и коварна. Нейните лекари щяха категорично да заявят, че тютюнопушенето не предизвиква рак на белите дробове. Други експерти с не по-малко внушителна репутация щяха да обяснят, че при своя избор пушачите са напълно осведомени за риска. Адвокатите щяха да изтъкнат, че ако цигарите наистина са чак толкова опасни, всеки пуши на свой собствен риск.
Фич неведнъж бе минавал през всичко това. Помнеше аргументите наизуст. Бе слушал най-търпеливо адвокат след адвокат. Бе седял на тръни, докато заседателите обсъждат поредната присъда. Тайно бе празнувал след всеки успех, но досега нито веднъж не бе имал шанса да купи присъдата.
Цигарите убиват всяка година по четиристотин хиляди американци, заяви доктор Килван и в подкрепа на това твърдение извади четири големи табла. Те са най-пагубният продукт на пазара и никоя друга стока не е в състояние да се мери с тях. Освен огнестрелните оръжия, но те, разбира се, нямат за цел да стрелят по невинни хора. Цигарите се запалват и пушекът от тях се вдишва; това е предназначението им. А то е смъртоносно.
Тия думи направиха впечатление и заседателите нямаше да ги забравят. Към десет и половина те вече нетърпеливо чакаха сутрешната почивка — кой за чаша кафе, кой да отскочи до тоалетната. Съдията Харкин прекъсна заседанието за петнайсет минути. Николас подаде сгънато листче на Лу Дел, а тя го прехвърли на Уилис, който в момента се оказа напълно буден и отнесе бележката до съдията. Истър молеше за среща насаме през обедната почивка, ако има възможност. По спешен въпрос.
На обяд Николас се измъкна под предлог, че не бил добре със стомаха и нямал апетит. Отивал до тоалетната и след малко щял да се върне. Никой не му обърна внимание. Останалите също отбягваха масата, за да не гледат Стела Хюлик.
Николас мина по тесния заден коридор и влезе в кабинета, където съдията го чакаше със студен сандвич в ръката. Поздравиха се сдържано. Николас носеше кафява кожена чантичка.
— Трябва да поговорим — каза той, докато сядаше.
— Знаят ли другите, че сте тук? — запита Харкин.
— Не. Но трябва да побързам.
Харкин отхапа от сандвича и бутна чинията настрани.
— Давайте.
— Три неща. Стела Хюлик, номер четири от първия ред, е пътувала през почивните дни до Маями и е била проследена от непознати лица, вероятно наети от тютюневата компания.
Негова светлост престана да дъвче.
— Откъде знаете?
— Чух я случайно тази сутрин. Шушукаше си с друг съдебен заседател. Не ме питайте как е разбрала, че я следят — чух само толкова. Но клетата жена е съсипана. Между нас казано, тази сутрин преди процеса май си е подложила една-две чашки. Според мен водка. Вероятно с доматен сок.
— Продължавайте.
— Второ, номер седем, Франк Херера, за когото говорихме миналия път… е, той твърдо си е решил и се боя, че опитва да повлияе на другите.
— Слушам ви.
— Франк навлезе в процеса с вече оформено мнение. Мисля, че много е искал да стане съдебен заседател; той е бивш военен и вероятно умира от скука, но проявява подчертано предпочитание към ответника и това… ами, това просто ме плаши. Не знам на какво са способни заседатели като него.
— Обсъжда ли процеса?
— Само веднъж, насаме с мен. Хърман много се гордее с ръководната си роля и не допуска никакви разговори на тази тема.
— Браво на него.
— Но той не може да е навсякъде. Пък и сам знаете, хората просто си падат по клюката. Така или иначе, Херера е бомба със закъснител.
— Добре. А третото?
Николас отвори чантичката и извади видеокасета.
— Работи ли онова там? — кимна той към масичката на колелца в ъгъла, върху която имаше малък телевизор и видео.
— Сигурно. Миналата седмица работеше.
— Ще разрешите ли?
— Моля.
Николас включи видеото и зареди касетата.
— Помните ли човека, когото видях миналата седмица залата? Онзи, дето ме следеше.
— Да. — Харкин стана и пристъпи само на крачка от екрана. — Помня го.
— Е, ето го пак.