— Сега разполагаме само с две възможности. Мога да обявя процеса за опорочен или да изолирам съдебните заседатели. Колкото и да е неприятно, склонен съм да избера втория вариант. Какво ще кажете, мистър Рор?
Рор се изправи мъчително и за разлика от когато и да било се зачуди какво да каже.
— Ами… вижте какво, ваша светлост, никак не бихме искали да прекратите процеса. Нали разбирате, сигурен съм, че от наша страна не е имало нищо нередно. — При тия думи той се озърна към масата на ответника. — Значи някой е нахлул с взлом в жилището на заседател?
— Точно това казах. След малко ще ви представя доказателството. Мистър Кейбъл?
Дър се изправи и внимателно закопча сакото си.
— Това е направо възмутително, ваша светлост.
— Без съмнение.
— Не бих могъл да кажа нищо повече, преди да узная подробности — добави Дър, отправяйки подозрителен поглед към несъмнените виновници — адвокатите на ищцата.
— Много добре. Доведете заседател номер четири, Стела Хюлик — нареди негова светлост на Уилис.
Докато се добере до залата, Стела вече бе пребледняла и вдървена от страх.
— Заемете свидетелското място, ако обичате, мисис Хюлик. Ще ви отнемем само една-две минути.
Съдията се усмихна уверено и кимна към свидетелското кресло. Дакато сядаше, Стела трескаво въртеше очи на всички страни.
— Благодаря. А сега, мисис Хюлик, бих искал да ви задам само няколко въпроса.
В залата настана напрегната тишина. Забравили за свещените си бележници, адвокатите стискаха химикалките и очакваха да чуят страшната тайна. След четири години война преди откриването на процеса те знаеха предварително всяка дума от свидетелските показания. Перспективата да чуят нещо ново буквално ги омагьосваше.
Несъмнено жената щеше да им разкрие някакво чудовищно злодеяние на противниковата страна. Тя мъчително вдигна очи към съдията. Някои адвокати бяха надушили мирис на алкохол и я оглеждаха втренчено.
— Бяхте ли в Маями през почивните дни?
— Да, сър — бавно изрече тя.
— Със съпруга си?
— Да.
Кал бе напуснал залата преди обедната почивка. Имаше делова среща.
— И каква беше целта на пътуването?
— Исках да пазарувам.
— Случи ли се нещо необичайно по време на престоя ви?
Тя въздъхна дълбоко и огледа нетърпеливите адвокати, скупчени около двете маси. После се обърна към съдията Харкин и отговори:
— Да, сър.
— Моля, разкажете ни какво се случи.
В очите й бликнаха сълзи, горката жена явно едва се крепеше. Съдията усети това и каза:
— Успокойте се, мисис Хюлик. Не сте сторили нищо лошо. Просто разкажете какво се случи.
Тя прехапа устни, сетне стисна зъби и накрая подхвана:
— В петък вечер се настанихме в хотела. Два-три часа по-късно телефонът иззвъня и някаква жена каза, че ни следят хора от тютюневата компания. Следели ни още от Билокси, знаели номерата на полетите и тъй нататък. Каза, че ще ни следят през двата почивни дни, а може би и ще се опитат да ни подслушват телефона.
Рор и неговата дружина въздъхнаха с облекчение. Някои метнаха злобни погледи към съседната маса, където хората на Кейбъл бяха замръзнали като вкаменени.
— Видяхте ли някой да ви следи?
— Ами, право да ви кажа, изобщо не излязох от стаята. Толкова се разтревожих… Моят съпруг Кал рискува да излезе на два-три пъти и каза, че зърнал на плажа някакъв кубинец с фотоапарат, а после го забеляза и в неделя, когато напускахме.
Изведнъж Стела осъзна, че сега е в центъра на вниманието и трябва да покаже колко се е измъчила, та просто не може повече да участва в процеса. Сълзите й бликнаха без усилие.
— Нещо друго, мисис Хюлик?
— Не — изхълца тя. — Ужасно е. Аз просто не мога повече…
Негова светлост се озърна към адвокатите.
— Смятам да освободя мисис Хюлик и да я заменя с първия резервен заседател.
Стела изстена жално. Клетата жена очевидно страдаше толкова, че никой не дръзна да спори. Очертаваше се изолация, а би било немилосърдно да я държат затворена.
— Върнете се в заседателската стая, съберете си нещата и се прибирайте у дома. Благодаря за помощта и много съжалявам, че стана така.
— Ужасно съжалявам — едва доловимо прошепна тя, после стана от свидетелското място и напусна залата.
Освобождаването й беше тежък удар за ответника. При подбора я бяха оценили много високо и след две седмици непрекъснати наблюдения експертите от двете страни смятаха почти единодушно, че тя не храни симпатии към ищеца. Пушеше от двайсет и четири години, без нито един опит да се откаже.