— Мисля, че имаш право.
Панг наистина имаше право. Кубинецът беше просто закъсал „специалист по охрана“, когото Марли откри по обява в телефонния указател. Плати му двеста долара, за да изглежда подозрителен — нещо, което не представлява никаква трудност за него — и да се навърта с фотоапарат, докато Стела и Кал напускат хотела.
Единайсетте заседатели и трите резерви седяха отново в съдебната зала. Празното място на първия ред бе заето от Филип Севил, неудачник на четирийсет и осем години, който все още си оставаше загадка и за двете страни. Представяше се като дървесен хирург на свободна практика, но из цялата професионална документация на Крайбрежието за последните пет години нямаше нито едно споменаване на подобен занаят. Освен това беше скулптор авангардист, специализиран в издухването на пъстри, безформени творби от стъкло, които кръщаваше със загадъчни морски названия и понякога ги излагаше в малки, занемарени галерии из Гринич Вилидж. Хвалеше се, че бил опитен моряк, и наистина преди време си бе построил платноходка, с която отплава за Хондурас и там претърпя корабокрушение в ясно време. Друг път се представяше за археолог — след потъването на лодката бе лежал единайсет месеца в хондураски затвор за незаконни разкопки.
Беше ерген, атеист, имаше завършен колеж и не пушеше. Буквално всички адвокати в съдебната зала се бояха от него.
Харкин предварително се извини за онова, което смяташе да извърши. Изолирането на заседателите беше решителен и рядко прилаган ход, обикновено свързан с необичайни обстоятелства — например при процеси за нашумели убийства. Но в случая не му оставаше друг избор. Бяха предприети опити за забранен контакт. Нямаше основания да смята, че строгите му предупреждения ще прекратят тези опити. Цялата работа никак не му харесваше и той искрено съжаляваше за предстоящите неприятности, но в момента главната му задача бе да гарантира справедлив процес.
Обясни, че преди няколко месеца е разработил авариен план тъкмо за случай като сегашния. Областните власти били наели стаи в един близък мотел. Мерките за безопасност щели да бъдат засилени. Имал списък от правила, които тепърва искал да обсъди със заседателите. Процесът навлизаше в своята втора седмица от началото на показанията и Харкин обеща да натисне адвокатите, за да приключат колкото е възможно по-скоро.
Сега съдебните заседатели трябвало да се приберат, да си приготвят багажа, да уредят делата си и утре сутрин да пристигнат в съда, готови за две седмици живот в изолация.
Заседателите в ложата бяха тъй смаяни, че не успяха да реагират. Само на Николас Истьр му стана забавно.
14
Тъй като Джери си падаше по бирата, хазарта, футбола и шумните компании, Николас предложи в понеделник вечер да отпразнуват последните си часове на свобода в някое казино. Джери сметна идеята за великолепна. На излизане от съда двамата се зачудиха дали да не поканят и някого от колегите. Звучеше примамливо, но не излезе нищо. Хърман отпадаше категорично. Лони Шейвър напусна силно развълнуван, без да говори с когото и да било. Севил беше нов и непознат, пък и приличаше на човек, от когото е по-добре да стоиш настрана. Оставаше само славният полковник Херера, но им беше дошло до гуша от него. И бездруго през идните седмици щяха да бъдат затворени с него.
Джери покани Силвия Тейлър-Татъм, по прякор Хрътката. Напоследък двамата почваха да се сприятеляват. Тя вече бе минала през два развода, а на него му предстоеше първият. Като познавач на всички казина по Крайбрежието, Джери предложи да посетят новото заведение „Дипломат“. Вътре имаше бар с голям телевизор, евтини напитки, уединени сепарета и дългокраки сервитьорки с оскъдни одежди.
Когато Николас пристигна в осем, Хрътката вече пазеше маса в препълнения бар, пиеше наливна бира и се усмихваше добродушно — нещо, което никога не си позволяваше в съда. Къдравата й коса бе пристегната на тила. Беше с тесни джинси, раздърпан пуловер и червени каубойски ботуши. И сега не изглеждаше красива, но барът все пак й се отразяваше по-добре, отколкото съдийската ложа.
Силвия имаше мрачни, печални и мъдри очи на жена, препатила много в този живот, и Николас твърдо възнамеряваше да изкопчи от нея колкото се може повече преди пристигането на Джери. Поръча по още едно и пристъпи към разговора.
— Омъжена ли си? — запита той, макар да знаеше, че не е. За пръв път се омъжила на деветнайсет години и имала двама близнаци, вече двайсетгодишни младежи. Единият работел на петролна платформа в морето, другият учел първа година в колеж. Никак не си приличали по характер. Съпруг номер едно офейкал след петата година и тя отгледала децата сама.