— Ами ти? — запита Силвия.
— Не. Още се водя за студент, но в момента работя.
Вторият й съпруг бил по-възрастен и за щастие нямали деца. Бракът изтраял седем години, после той я зарязал, за да хване нещо по-сочно. Тогава тя се зарекла, че това ще е за последно.
На екрана „Биячите“ се сражаваха срещу „Мечките“ и Силвия гледаше с интерес. Обичаше футбола, защото в гимназията и двете й момчета бяха любимци на треньора.
Джери дотича, хвърли боязлив поглед през рамото и се извини за закъснението. Изгълта първата бира за броени секунди, после обясни, че май го следят някакви типове. Хрътката се изкиска и подметна, че сега сигурно всички заседатели си отварят очите на четири, твърдо уверени в близостта на коварния враг.
— Зарежи ги заседателите — рече Джери. — Мисля, че е жена ми.
— Жена ти ли? — изненада се Николас.
— Аха. Май ми е лепнала някакво частно ченге.
— Сигурно с нетърпение чакаш да ни приберат.
— Че как иначе — отвърна Джери и намигна на Хрътката.
Той заложи петстотин долара, че „Биячите“ ще поведат, но само за първото полувреме. През почивката щеше да поднови облога. Истинският професионалист залага на всичко възможно, обясни той на двамата новаци до себе си, но не се обвързва с крайния резултат. Лично той понякога залагал на това кой пръв ще премине в атака, кой ще отбележи първия гол или най-дълго ще задържи топката. После се втренчи в екрана с тревожното нетърпение на човек, заложил повече, отколкото може да си позволи. До средата на полувремето изпи четири наливни бири. Николас и Силвия бързо изостанаха.
Покрай непрестанното бръщолевене на Джери за футбола и майсторлъка да се обзалагаш Николас предприе няколко неуспешни опита да завърти разговора към процеса. Изолирането беше неприятна тема, а и не знаеха нищо за него, тъй че нямаше какво да му обсъждат. Колкото до днешните показания, едва бяха дочакали края им и изглеждаше направо непоносимо пак да разчепкват възгледите на доктор Килван. Не ги интересуваше и общата ситуация около процеса. Силвия изрази отвращението си още при първия намек за отговорността на производителя.
Заедно с другите зрители мисис Граймс бе напуснала залата и търпеливо изчака във фоайето, докато вътре съдията Харкин обявяваше предстоящата изолация. На път към дома Хърман й обясни, че през идните две седмици ще трябва да живее в мотел — на непозната територия и без нейна помощ. Веднага щом се прибраха, тя грабна телефона и най-недвусмислено сподели с Харкин какво мисли по въпроса. Съпругът й е сляп, напомни тя неколкократно, и се нуждае от особени грижи. Хърман седеше на канапето, пиеше единствената си бира за деня и беснееше от безцеремонната й намеса в личните му дела.
Съдията Харкин бързо намери компромис. Разреши на мисис Граймс да отседне с Хърман в мотела. Нямаше нищо против тя да закусва и обядва със своя съпруг и да се грижи за него при условие, че ще избягва контакти с останалите заседатели. Освен това й забрани да посещава процеса, тъй като в никакъв случай не биваше да го обсъжда с Хърман. Това не се понрави на мисис Граймс, която не бе пропуснала нито една думичка досега. И макар че не разкри това нито пред негова светлост, нито пред Хърман, вече имаше доста ясно мнение по случая. Съдията държеше на своето. Хърман беснееше. В крайна сметка обаче мисис Граймс надделя и се оттегли в спалнята да приготви багажа.
В понеделник вечер Лони Шейвър отскочи до магазина да задвижи делата за предстоящата седмица. След няколко неуспешни опита откри Джордж Тийкър на домашния му номер в Шарлот и обясни, че заседателите ще бъдат под ключ до края на процеса. Трябваше да се чуе с Тоунтьн през седмицата и се боеше, че това няма да стане. Обясни за за забраната на съдията да се водят преки разговори от стаите, която щеше да направи връзката им невъзможна до произнасяне на присъдата. Тийкър му изказа съчувствие, а следа малко сподели и сериозната си загриженост за изхода от процеса.
— Нашите хора в Ню Йорк смятат, че една тежка присъда би разтърсила цялата икономика и особено търговията. Бог знае колко ще скочат застрахователните тарифи.
— Ще направя каквото ми е по силите — обеща Лони.
— Сигурно заседателите не мислят за сериозна присъда, нали?
— Трудно е да се каже в момента. Просто е рано, още не сме приключили със свидетелите на ищеца.
— Трябва да ни опазиш от тая напаст, Лони. Знам, че ти си на мушката, но, по дяволите, просто няма кой друг, нали ме разбираш?
— Да, разбирам. Ще сторя каквото мога.