Разбира се, момчетата на Фич потеглиха след автобуса. Той напусна съда с полицейски мотоциклети отпред и отзад. Няма нищо по-лесно от това да проследиш две ченгета. В акцията се включиха още двама детективи, наети от Рор. Всъщност никой не бе и очаквал името на мотела да остане в тайна.
Николас бе настанен между Севил и полковник Херера. Мъжките стаи се намираха в единия край на коридора, женските — в другия, като че съдията държеше с това разделение да ги предпази от лудории. Пет минути след влизането стените взеха да ги притискат, а малко по-късно Уилис почука и гръмогласно запита дали всичко е наред.
— Просто великолепно — отвърна Николас, без да отваря вратата.
Телефоните и минибарчетата бяха изнесени. В дъното на коридора една стая бе разчистена и обзаведена с две кръгли маси, телефони, удобни кресла, голям телевизор и барче с всевъзможни безалкохолни напитки. Някой я кръсти Балната зала и прозвището прилепна. Всяко телефонно обаждане трябваше да става с разрешение на някой от пазачите, а външни разговори не се приемаха. При извънредни случаи можеха да се обръщат към рецепцията. Стая 40, точно срещу Балната зала, също беше разчистена и обзаведена с маса за хранене.
Нито един заседател нямаше право да напуска крилото без разрешение от съдията Харкин — в краен случай от Лу Дел или някой от полицаите. Не им наложиха комендантски час, тъй като нямаше къде да се дяват, но Балната зала затваряше в десет.
Вечерята се сервираше от шест до седем, закуската от шест до осем и половина и не бе задължително да се хранят вкупом. Можеха да идват когато си искат в рамките на определеното време. Можеха и да си носят храна по стаите. Съдията Харкин проявяваше сериозна загриженост за качеството на храната и държеше всяка сутрин да му докладват дали имат оплаквания.
Във вторник имаха избор между пържено пиле и печена риба с изобилие от салати и зеленчуци. Заседателите се смаяха от апетита си. Макар че цял ден не бяха вършили нищо, освен да седят и да слушат, повечето примираха от глад и едва дочакаха храната да пристигне в шест. Николас напълни чинията си, седна в края на масата и увлече другите в разговор, като настояваше, че трябва да се хранят заедно. Беше удивително бодър и се държеше тъй, сякаш цялата тази история е забавно приключение. Ентусиазмът му донякъде зарази и останалите.
Само Хърман Граймс вечеря в стаята си. Мисис Граймс подреди две чинии и побърза да се оттегли. С писмена заповед съдията Харкин й бе забранил най-строго да се храни при заседателите. Същото се отнасяше до Лу Дел, Уилис и Чък. Затова, когато Лу Дел влезе и прекъсна Николас насред сред изречението, разговорите моментално стихнаха. Тя набързо бързо метна в чинията парче пилешко, малко зелен фасул и едно хлебче, после побърза да се оттегли.
Вече бяха истинска група — безправни изгнаници, откъснати от света и захвърлени пряко волята си в „Сиеста Ин“. Нямаха никого освен себе си. Истър твърдо се надяваше да поддържа доброто им настроение. Можеха да бъдат ако не братя и сестри, то поне задружно семейство. Щеше да се бори против всякакви групички и разделения.
В Балната зала изгледаха два филма. Когато наближи десет, вече всички спяха.
— Готов съм за съпружеското си посещение — подхвърли на закуска Джери Фернандес към Гладис Кард, която се изчерви.
— Тъй ли? — рече тя и врътна очи към тавана.
Джери й се усмихна, сякаш копнееше тъкмо за нея. Закуската беше истинско пиршество и имаше какво ли не — от пържена шунка до корнфлейкс.
По някое време Николас влезе и поздрави тихичко, но изглеждаше угрижен.
— Не разбирам защо не ни разрешават да си имаме телефони — бяха първите му думи и приятното утринно настроение изведнъж помръкна. После седна срещу Джери, който усети момента и реагира незабавно.
— Защо не ни дават студена бира? — оплака се Джери. — У дома всяка вечер си пийвам студена биричка, понякога и по две. Кой има правото да диктува какво ще пием?
— Съдията Харкин — отвърна Мили Дюпри, която избягваше алкохола.
— Ами телевизията? — запита Николас. — Защо да не гледаме телевизия? Откакто е почнал тоя процес, редовно гледам телевизия и не помня да ми е повлияло. — Той се извърна към Лорийн Дюк, едра жена с пълна чиния бъркани яйца. — Ти случайно да си видяла напоследък някакви сензационни новини около процеса?