Отначало негова светлост бе враждебно настроен, но бързо омекна. След няколко колебливи приветствени думи той подхвана по най-неподходящия начин:
— Почвам да се безпокоя от това положение.
На което Николас Истьр отвърна:
— Повече няма да търпим диктатура.
Рор и Кейбъл имаха изрична вьзбрана да си отварят устата, затова стояха на входа и гледаха с искрено удоволствие. Двамата знаеха, че до края на своята кариера едва ли ще видят друга подобна сцена.
Николас бе съставил списък с исканията на заседателите. Съдията Харкин свали сакото си, седна и моментално попадна под град от възражения. Беше сам срещу всички и буквално обезоръжен.
С бирата — никакъв проблем. Вестниците можеха да се цензурират на рецепцията. Отпадането на ограниченията за разговори звучеше съвсем разумно. Телевизията също, стига да обещаят да не гледат местните новини. С гимнастическия салон беше по-сложно, но Харкин обеща да се постарае. Църквата също можеше да се уреди.
Всъщност всичко излезе въпрос на компромис.
— Можете ли да ни обясните защо сме тук? — запита Лони Шейвър.
Харкин опита. Изкашля се и колебливо взе да излага причините си да ги затвори в мотела. После отби към забранените контакти, към досегашните произшествия и смътно намекна за неприятности при други подобни процеси.
Имаше солидна документация за минали провинения и на двете страни. Фич оставяше трайна следа из полето на съдебното дирене. При други случаи наемници на ищеца бяха играли нечисто. Но съдията Харкин не можеше да разкрие това пред своите заседатели. Трябваше да внимава, за да не им повлияе.
Срещата продължи цял час. Харкин помоли за гаранция против бъдещи стачки, но Истър категорично отказа.
„Пинекс“ спадна с два пункта при новината за втора стачка, предизвикана според един пратеник в съдебната зала от някаква неопределена реакция на заседателите спрямо тактиката на ответника. За самата тактика също се говореше твърде неясно. Друг пратеник в Билокси поизбистри нещата, като пусна слух, че никой в съдебната зала не знае защо стачкуват заседателите. Акциите спаднаха с още половин пункт, после се стабилизираха и още същата сутрин плъзнаха нагоре.
Катранът предизвиква рак, поне така е при лабораторните опити с гризачи. Доктор Джеймс Юкър от Пало Алто работеше с бели мишки и плъхове от петнайсет години насам. Лично бе провел множество изследвания и отлично познаваше работата на други учени от цял свят. По негово мнение поне шест капитални научни труда свързваха тютюнопушенето с рака на белите дробове. Без да пести подробностите, той обясни на съда точно как неговите сътрудници извличат от дима концентрати, обикновено наричани с общото име „катрани“, и ги втриват в кожата на безброй бели мишки. Носеше и увеличени цветни снимки. Ако имаха късмет, някои мишки получаваха само нищожна доза катран, другите биваха мазани немилосърдно. Никой не се изненада, че колкото повече е катранът, толкова по-скоро се появява рак на кожата.
Кожните тумори на гризачите са твърде далече от рака на белите дробове при хората, тъй че доктор Юкър и Рор изгаряха от нетърпение да разкрият връзката. Медицинската история е пълна с изследвания, при които опитите с лабораторни животни в крайна сметка са се оказвали приложими и спрямо човека. Изключенията са твърде редки. Макар че мишките и хората живеят в извънредно различни условия, лабораторните опити напълно съвпадат с епидемиологичните данни.
При показанията на Юкър в залата се бяха стекли всички експерти по съдебните заседатели. Гнусните дребни гризачи са едно, но зайците и кучетата могат да бъдат домашни любимци. Следващото проучване на Юкър засягаше подобни опити върху зайци, довели буквално до същите резултати. А последното включваше трийсет кучета, които той бе приучил да пушат посредством тръби, прокарани през трахеите им. Най-пристрастените сред тях достигаха до девет цигари дневно — еквивалент на четирийсет цигари при човек с тегло седемдесет килограма. При тези животни се откриваха сериозни белодробни увреждания под формата на злокачествени тумори след 875 дни непрекъснато пушене. Юкър използваше кучета, тъй като спрямо цигарите проявяваха същата реакция като човека.
Той обаче не успя да разкаже нито за зайците, нито за кучетата. Дори и най-неопитният наблюдател би могъл да погледне лицето на Мили Дюпри и да открие колко й е мъчно за клетите мишки и колко мрази доктор Юкър, задето ги убива. Силвия Тейлър-Татъм и Ейнджъл Уийз също проявяваха недоволство. При Гладис Кард и Филип Севил се долавяха признаци на раздразнение. Останалите слушаха невъзмутимо.